Почти цялата българска азбука може да бъде "прочетена“ в най-дългия жилищен блок не само в Бургас, но и в цялата страна. За бургазлии едва ли има съмнение, че става дума за емблематичния блок №55 в ж.к. "Славейков“.
Построен през 1976 г. по технологията на едроплощния кофраж, блокът впечатлява със своите мащаби и нестандартна организация. Входовете му са означени с букви от А до Ч (без "Й")включително, а разстоянието между първия и последния вход е толкова голямо, че обхваща цели две автобусни спирки. Сградата отдавна е част от градския фолклор и ежедневието на поколения бургазлии.
Автор на проекта е арх. Константин Коцев – име, тясно свързано с облика на съвременен Бургас от втората половина на ХХ век. Негово дело е и жилищен блок №53 в ж.к. "Изгрев“, в който за първи път в града е приложена схемата "Doppelsektion“ – архитектурно решение, считано по онова време за новаторско.
Арх. Константин Коцев е роден на 24 май 1946 г. в Бургас. През 1964 г. завършва Първа гимназия "Г. С. Раковски“, а същата година е приет в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт в София. Професионалният му път започва през 1969 г. в Проектантската организация – Бургас. В периода 1971–1972 г. той е част от екипа, разработил окончателния застроителен и регулационен план на ж.к. "Изгрев“, а през 1972 г. участва и в колектива, изготвил плана за най-големия бургаски жилищен комплекс – ж.к. "Меден рудник“.
Големият блок №55 обаче не е само архитектурен обект – той е живо място, изпълнено с истории, спомени и противоречиви оценки. Някои от тях звучат почти анекдотично. Жител си спомня:
"Навремето, около 1978 г., трябваше да отида при шивачка в блок 55, вход О, и се зачудих какъв е този вход "нула“. Беше написано на ръка и приличаше на 0. Като стигнах, разбрах, че след него има още П, Р, С и Т.“
Други са далеч по-критични и не пестят оценки към архитектурата на социалистическия период, определяйки я като "голяма гордост, но и стара соц простотия“.
И все пак времето сякаш е дало свой отговор. Въпреки мащабите си, дългите коридори и типичния за епохата си облик, блокът продължава да бъде гордо обитаван. Апартаментите са многократно ремонтирани отвътре от собствениците си, а конструкцията остава стабилна.
Към днешна дата сградата не само не се е срутила, а продължава да бъде една от най-разпознаваемите жилищни структури в страната.