В България професори и доктори на науките - под път и над път (също като генералите и полковниците). С какви ли епохални научни трудове са станали доктори и професори? Сещам се за оня виц, дето един научен работник разказва: "Седя си аз на бюрото и се чудя с кое ли добиче да се захвана. Изведнъж гледам - един паяк се мотае връз бюрото ми. Хващам го аз, разглеждам го, па го пускам и му викам "Върви, бре приятелче!" и той тръгва. И си записвам: "Паякът разбира български език". Повървя, повървя, а аз пак го хващам, откъсвам му краката, пускам го и пак му викам "Върви", а той не тръгва. И си записвам: "След откъсване на краката му същият престава да разбира български език".

Не четете какво пише - жалва, се не че са го пенсионирали и не са оставили, а че САМО него не са оставили. В България сега закона е такъв, че и учител не могат да пенсионират.

Редно е да се даде път на по-млад негов колега. Но пък и опитът на стария е ценен. Биха могли да му предложат нещо на хонорар извън щатната работа.

Абе сложен въпрос е. Хем трябва да се даде път на младите, хем трябва да се яде, защото с 150-200лв пенсия, трудно се кара. Ако беше нормална държавата ни, всеки щеше да иска да се пенсионира и като нормалните европейски пенсионери, да започне да обикаля света. Кой не би го искал, но с тия пари, как да стане?!

Нямало да се намери, кой да му сменя памперса затова, а пък младите преподаватели нека да заминават за чужбина!