Осигуряването на достатъчно българско мляко и месо за производството на качествени млечни и месни продукти ще бъде едно от основните предизвикателства пред земеделския бранш у нас през следващата година. Това стана ясно по време на дискусията "Да! На българската храна“, в която участваха представители на държавата и на преработвателния сектор.

Според министъра на земеделието и храните в оставка Георги Тахов, наред с недостига на суровини, сериозно предизвикателство за сектора ще бъде и адаптацията към климатичните промени. Той съобщи, че вече са предвидени инвестиционни средства за развитие на напоителни системи, които да подпомогнат земеделските производители.

Най-голям недостиг в момента се отчита при българското говеждо месо. По данни, представени на форума, едва около 20% от говеждото месо, използвано за производство на местни продукти, е с български произход, а останалите 80% са внос, основно от европейски страни. При пилешкото месо ситуацията е малко по-добра – около 50% от необходимите количества се произвеждат в България, а останалата част е внос.

Изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите д-р Диляна Попова подчерта, че секторът има желание да работи с български суровини, но липсата им е сериозна пречка.

"Ние като месопреработватели искаме да работим с българско свинско и говеждо месо и нашите колбаси да са произведени с български суровини. Държавата трябва да се погрижи за възстановяването на животновъдството, за да имаме достатъчно суровина за преработка и да гарантираме продоволствената сигурност на страната“, заяви тя пред БНТ.

Подобна е и ситуацията в млечния сектор. Млекопреработвателите алармират за сериозен недостиг на българско сурово мляко. През последните пет години производството на мляко у нас е намаляло с около 25%, докато вносът на млечни продукти се е увеличил с 43%. Макар и други европейски държави да се сблъскват с подобни проблеми, мащабите на вноса в България са значително по-големи.

"Ако искаме да имаме качествени млечни продукти и потребителят да купува това, което пише на етикета, трябва да разполагаме с достатъчно българско сурово мляко, каквото в момента нямаме. Необходима е целенасочена работа в тази посока“, коментира Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. По думите му политиката на Европейския съюз не дава достатъчно сигнали за грижа към продоволствената сигурност, а по-скоро води до нарастваща външна зависимост.

Сред ключовите предизвикателства пред сектора през следващата година министър Тахов открои и необходимостта от ограничаване на огнищата на болести по дребните преживни животни. Той припомни, че изминалата година е била белязана от напрегната епизоотична обстановка.

"За първи път ще въведем механизма на взаимно спомагателния фонд, за който през последните години само се говореше“, заяви министърът. По думите му до дни във фонда ще постъпят средства от държавния бюджет и от Държавен фонд "Земеделие“, които ще се използват за справяне с болести по животните и за компенсиране на щети при неблагоприятни климатични условия.

Очакванията на бранша са, че с по-активна държавна подкрепа и дългосрочна политика може да се постигне възстановяване на животновъдството и по-голяма независимост на страната по отношение на основните хранителни суровини.