Пламен Павлов: Този ден трябва да бъде официален празник в България

Честванията на 149 години от Априлското въстание и 122 години от гибелта на Гоце Делчев са част от една и съща историческа тенденция, става дума за една и съща линия в развитието на българската национална революция, тъй като Гоце Делчев, който загива на днешния ден, на практика следва заветите на Левски, на апостолите на Априлското въстание. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов, който неслучайно в най-новата си книга "Васил Левски: най-добрият ни българин" помества една глава именно за наследството на Левски в поробените български земи, което важи както за Македония и за Одринска Тракия, така и за Поморавието, така и за Южна Добруджа и Северна Добруджа.  

"Навсякъде имаме следовници на същите тези титани на революцията – Васил Левски и Гоце Делчев и разбира се поезията на Ботев. Става въпрос за една революция, Българската национална революция, за един и същ процес, за една и съща революционна тенденция, която праща най-светлите умове и на Македония, и на съвременна България, именно в борбата за свобода", каза той и добави, че отказът за съвместни чествания от страна на Република Северна Македония само показват неразбиране и невежество по отношение на историческото ни минало.  

"Нека да не забравяме Пейо Яворов, да не забравяме Теодор Траянов, един поет с европейска нагласа, да не говорим за гибелта на Димчо Дебелянов като доброволец по време на Първата световна война отново в Македония. Да се отричат тези неща, да се отрича тази истина е престъпление, кощунство. И нека това да тежи на съвестта на режимите, които управляват Република Северна Македония".

Проф. Павлов посочи факта, че Априлското въстание избухва и в Македония, водено от Димитър Попгеоргиев Беровски, съратник на Раковски още като ученик в Първата легия. Общобългарския характер на Априлската епопея засяга и Македония, която влиза в Петия революционен окръг заедно със София.

"Там апостол е трябвало да бъде Никола Славков, но той е заловен и по-късно освободен. Там не се стига до по-сериозна подготовка, но по-сериозна подготовка няма и в останалите окръзи. Затова въстанието няма и тези мащаби, които е предвижда Левски, но въпреки всичко, то води до нашата свобода. Това е нашата революция "морална и с оръжие", което доведе до масово възмущение в планетарен мащаб, в крайна сметка до Цариградската конференция и до Руско-турската война, която стана с разрешението на останалите велики сили", обясни историкът.

По думите му точно Априлското въстание е онзи катализатор, който води до редица последващи действия и до нашето освобождение. "Затова то трябва да бъде чествано достатъчно и в национален план, и в международен план",  като датата за честването му е правилно да бъде по стар стил, а именно 20 април. "Ако не е национален, този празник трябва да бъде поне официален, и то достатъчно ясно разположен в националния ни календар".