Петър Дънов e бил духовен гуру за Пако Рабан

Пако Рабан е един от най-интересните дизайнери, с които съм се срещал в моята професионална журналистическа кариера. Това каза в сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“ модният експерт и журналист Любомир Стойков. "Като казвам интересни, имам предвид различни, странни, екстравагантни дори в определен смисъл на думата.

Чудех се в началото как е възможно един толкова прочут, толкова талантлив, толкова оригинален творец, какъвто е Пако Рабан, разбира се адмириран от целия свят, не само от модния, но и от целия свят, в същото време да бъде толкова семпъл, толкова земен, толкова обикновен човек. Но още от първия ми досег с него, преди 30 г. се състоя първата ми среща, съвсем импровизирана, но доста продължителна в неговото ателие в Париж, когато той ми разказа, че обича да бъде сред обикновените хора, че няма личен автомобил, няма гувернантка, дори съм го снимал с картата му за метрото. Неговите служители много го обичаха и подчертаваха, че той никога не се е възгордявал, че винаги търси контакта с обикновените хора, помага им“.

За да разберем творчеството на Пако Рабан, трябва да познаваме неговата философия, допълни Стойков. "За мнозина тя е странна, невероятна, но така или иначе той е една удивителна смесица на силно религиозно чувство от една страна, от друга страна на стремеж към справедливост, стремеж към равнопоставеност на хората, някакъв тип християнски комунизъм или социализъм. Можем дълго да говорим за произхода му, тъй като и баща му, и майка му са свързани със социалистическата партия на Испания. Но говорейки за философията и за неговото творчество, което рефлектира върху облеклото му, на първо място той е искал да даде нова свобода на жените. На мен ми го е казвал също – обличал ги е в рицарски доспехи, за да бъдат жени воини и да могат да извоюват своята свобода.“

Много се вълнуваше от Ерата на Водолея, за която беше научил от книгите на Петър Дънов и признаваше учителят Дънов за свой духовен гуру, допълни Стойков. "Дори, когато дойде в България, той отиде на гроба на Дънов, за да се поклони и да поднесе цветя. Що се отнася до неговото облекло – то предизвиква и възхита, и почуда, и възторг, с това че е от необичайни материи. Той започва да създава дрехи от метал, хартия, дърво, дори от бетон. Той гледаше в бъдещето, той беше истински пророк и смяташе, че чрез своето облекло, хората ще могат да заявят своето желание да посрещнат достойно това бъдеще“.