Историята е много ценна за политиците, защото им помага да изграждат имидж, понякога изкуствен и измислен. Това заяви пред БНР историкът проф. Петко Петков, преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", коментирайки използването на историята с политическа цел.
"Има историци, които виждат в услугата към политиката – без значение дали към настоящи или бъдещи властимащи – възможност за бързо кариерно развитие“, посочи проф. Петков.
Той подчерта, че историята понякога е подлагана на политически натиск, но има и учени, които се опитват да останат независими, което е "много скъпо и трудно“.
Проф. Петков отбеляза, че освен традиционното деление на западофили и русофили, важно е българофилството - отношението към общите български проблеми и добруване.
Историкът добави, че множество митове и наслоения усложняват анализа на историята. Той посочи, че през 1990 г. с указ на Петър Младенов 3 март е обявен за национален празник без обществено обсъждане, което "сакрализира“ датата и историческите личности, свързани с нея.
Проф. Петков подчерта и дългосрочната политика на Русия спрямо българските национални стремежи: "Империята би искала тя да е единственият освободител или да контролира ситуацията, насочвайки нашите движения в удобна за нея посока. В това няма нищо неестествено, въпросът е ние да не се заблуждаваме, че интересите на империята и на един неосвободен народ съвпадат“.
"Има намеса на граф Игнатиев във всички български начинания, включително в т.нар. църковно-национални борби. ... Когато Игнатиев научава, че Христо Ботев и комитетът му готвят въстание през август 1875 г., само след 20 дни изпраща телеграма на руския консул в Букурещ да нареди на нашите хора, цитирам буквално: "Изяснете на българите безумието и вредата от опитите, обречени на неуспех, нека запазят сили и кръв за друга минута. Действайте незабавно за предпазване от нещастието!". Т.е. за Русия 1975-76 г. е нещастие едно българско въстание, защото ще я вкара в огъня, а там има друго статукво, след Кримското, където тя сама нищо не може да решава. Така че отдавна Русия е против всяко българско движение, което води до самостоятелно освобождение. Империята би искала тя да е единственият освободител или пък тя да владее ситуацията и да насочва нашите движения в посока, която ѝ е удобна. Те си следват интересите и в това няма нищо неестествено и нелогично, въпросът е ние да не се заблуждаваме, че интересите на една империя и на един неосвободен народ съвпадат".
Историкът призова за обективно цитиране на фактите и избягване на внушенията, които често се разпространяват от различни "фили“ и "фоби“: "Ако ни оставят на мира, можем да предложим разумен прочит на историята, който не се харесва на тези, които работят като 'разделители', платени или ентусиасти“.