Отнеха правата на частен съдебен изпълнител Атанасов за 3 години
Окончателно решение на Върховен касационен съд, с което окончателно са отнети правата на ЧСИ Атанас Серафимов Атанасов за срок от 3 години:
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на 5 юни 2013 г. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1855/2013 г.
Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на Атанас Серафимов Атанасов, частен съдебен изпълнител, рег. №757, район на действие Пловдивски окръжен съд, подадена от пълномощника му адвокат К. А., срещу решението от 23.11.2012 г. на състав на Д. к. при К. на ч. с. и., с което му е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от три години.
Ответниците К. на ч. с. и. и М. на п. оспорват жалбите. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Наказанието на жалбоподателя е наложено поради извършване на общо над 20 тежки нарушения, констатирани при проверка на цялостната дейност на частния съдебен изпълнител по образуването и движението на три изпълнителни дела.
Според разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. В случая А. С. А. в жалбата си изтъква доводи, че няма основание за дисциплинарна отговорност, защото част от нарушенията не са извършени, а в други случаи действията на ЧСИ не представляват нарушения. Конкретно обаче са изложени доводи само за седем от нарушенията, за които дисциплинарният състав е приел, че са извършени. Извършването на останалите нарушения не е оспорено.
Съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание е за извършени значителен брой тежки нарушения, като са отчетени и наложените му до този момент дисциплинарни наказания за други нарушения. Обосновано е прието, че частният съдебен изпълнител е извършил следните нарушения, всяко от които самостоятелно обуславя налагане на дисциплинарно наказание. По изп. дело №478/2011 г. е наложена възбрана върху два имота публична общинска собственост.
Самият частен съдебен изпълнител в писмото си от 25.08.2011 г. до службата по вписванията по чл.449, ал.2 ГПК е посочил, че единият от тях е публична общинска собственост, а за другия по изпълнителното дело е представен акт за публична общинска собственост от 30.03.2010 г.
Действието по чл.449, ал.2 ГПК по налагането на възбраната е законна последица от насочването на изпълнението върху недвижим имот, а съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 З. имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. По същото изпълнително дело не са спазени изискванията за провеждане на публичната продан. В нарушение на разпоредбата на чл.487, ал.1 ГПК е изготвено общо обявление от 14.10.2011 г. за публична продан на няколко различини имоти, находящи се в различни населени места. По друго изпълнително дело частният съдебен изпълнител не е изпълнил задължението си по чл. 458 ГПК да изпрати съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Не са изпълнени указанията, дадени с решение №1357/20.10.2011 г. по гр. дело №2796/2011 г., да бъде обявена наново публичната продан.
Наличието на виновно неизпълнение на посочените по-горе задължения, както и всички останали неоспорени от жалбоподателя нарушения са основания за дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята многобройност и повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на задълженията.
Правилно и при съблюдаване принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е определен видът на наложеното наказание. Съобразени са критериите по чл. 53 от Устава на КЧСИ - взети са предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност.
По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се остави в сила.
Съобразно изхода на спора на К. на ч. с. и. и М. на п. трябва да се присъдят по 150 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Реши:
Оставя в сила решението от 23.11.2012 г. на състав на Д. к. при К. на ч. с. и., с което на А. С. А., частен съдебен изпълнител, район на действие Пловдивски окръжен съд, е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от три години. Осъжда А. С. А. да заплати на К. на ч. с. и. и М. на п. по 150 лв. деловодни разноски. Решението е окончателно.