Около 45,5% от пенсионерите в България, или близо 937 хиляди души, получават минимална пенсия. Това е сериозен структурен проблем на системата, заяви проф. д-р Богомил Манов, член на Фискален съвет и бивш управител на две от най-големите пенсионно-осигурителни дружества, в студиото на Money.bg.
По думите му българската пенсионно-осигурителна система е "модерна по конструкция и замисъл“, тъй като е изградена върху три стълба, които взаимодействат помежду си. Първият стълб остава основен и гарантира минимален доход, покриващ базовите потребности на преобладаващата част от обществото.
"Позитив е, че имаме модерна като конструкция и замисъл система, която гарантира минимален доход. В същото време обаче са налице и сериозни негативи“, подчерта експертът.
Според него основните проблеми произтичат от две направления – силната зависимост на разходопокривната система от демографската ситуация и податливостта ѝ на политически решения.
Проф. Манов посочи, че ниските пенсии често са резултат от минимални осигурителни вноски, но също така и от политическа практика, особено в предизборни периоди.
"Многократно са взимани решения за увеличение на минималната пенсия, което доведе до масова уравниловка. Това провокира негативни тенденции, включително липса на стимул хората да се осигуряват върху реалния си доход“, коментира той.
Сивата икономика допълнително компрометира връзката между внесените средства и получаваната пенсия. За разлика от първия стълб, при втория връзката между вноски и бъдещ доход е пряка и прозрачна.
"Това, което си внесъл, това получаваш. Ако вноските са били 3%, 4% или 5%, не може да очакваш пенсия като от държавната система, където политическите решения често нарушават пропорциите“, подчерта Манов.
Първоначалната идея при въвеждането на тристълбовия модел е била около 45–50% от пенсията да идва от първия стълб, 15-20% от втория и 10-15% от третия - доброволното пенсионно осигуряване.
"За съжаление този стандарт не се реализира. Масовата уравниловка и обърканата формула карат хората да се осигуряват минимално или да се насочват към инвалидни пенсии“, отбеляза експертът.
Той акцентира и върху смесването на осигурителната и социалната функция в държавната система. Според него социалните плащания следва да бъдат отделени от осигурителните, а Национален осигурителен институт (НОИ) да се фокусира върху пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
По оценка на проф. Манов подобно разделяне би намалило дефицита на НОИ с около една трета - значим ефект за държавния бюджет.
От 2025 г. държавата започва активно участие във втория стълб чрез допълнителни вноски, които до 2033 г. трябва да достигнат 8,5% от осигурителния доход, като 4,5% ще се насочват към универсалните пенсионни фондове.
Предвижда се и въвеждане на мултифондова система - динамичен, балансиран и консервативен фонд. Целта е да се раздвижи инвестиционната политика на пенсионно-осигурителните дружества и да се постигне по-висока доходност чрез инвестиции в по-рискови активи - акции, корпоративни облигации и ETF-и, следващи международни индекси.
"Бенчмаркът ще показва реалната доходност и конкуренцията на инвестициите, без да се разчита на минимална доходност, гарантирана от НОИ“, уточни експертът.
Като успешни модели проф. Манов посочи Нидерландия и Дания, където държавата гарантира минимална пенсия, а основните доходи се формират чрез професионално управляван втори стълб.
"Идеалният модел е държавата да осигури базова пенсия, а фондовете да генерират основния доход на пенсионерите. Така се гарантира справедливост и устойчивост“, подчерта той.
По думите на проф. Манов пенсионният сектор заема около 20% от държавния бюджет, а фонд "Здраве“ - допълнително около 8%. Това прави реформата въпрос не само на социална, но и на фискална стабилност.
"Основният проблем е нарушената връзка между това, което хората внасят, и това, което получават. Решението не е само във втория стълб, а в комплексна реформа на цялата система - отделяне на социалните функции и въвеждане на мултифондова структура. Това е пътят към прозрачна, справедлива и устойчива пенсионна система“, заключи проф. Манов.