Малко преди крайният срок за попълването на въпросника за публично национално обсъждане на темата за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020, да си припомним какво искат другите държави-членки (презентации). Срокът за попълване на въпросника е удължен до 7-ми юли 2017г.   Браншът за първи път се събра да обсъди новата ОСП    По време на първия от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в Пловдив на 18 май тази година, Австрия, Естония, Италия и Нидерландия представиха своите позиции за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС.   Същото направи, при това за първи път, и най-голямата и влиятелна фермерска организация в ЕС – Copa-Cogeca, която е и партньор в дебатите. По-долу може да видите някои основни моменти от представените позиции и да ги използвате като отправна точка при попълването на Въпросника за публично национално обсъждане на ОСП след 2020. Срокът за това е удължен до 7-ми юли 2017 г.    „Вече имаме много получени отговори на въпросника от различни заинтересовани страни, които имат отношение към тази изключително актуална и сериозна тема. Радваме се, че това ще ни позволи един по-всеобхватен поглед и ще можем да анализираме и обобщим различните гледни точки.   До сега в България никога не е правено нещо толкова публично и прозрачно. Разчитаме на по-голяма активност от страна на браншовите организации, които би следвало да са моторът на тази инициатива“, заяви Николай Вълканов от ИнтелиАгро във връзка с въпросника.    Австрия – консервативна и зелена В Австрия доминира разбирането, че директните плащания са важен инструмент за подкрепа на фермерите, който се е доказал във времето и за управление на рисковете.  

  За нея от особено значение е продължаването на подкрепата на практики, благоприятстващи околната среда и климата, както и на районите с природни и други ограничения, които заемат основен дял (близо 80%) от територията на страната. Възможностите за национално съфинансиране според тях трябва да се запазят на сегашните нива.   Необходимо е да се обезпечи достатъчен ресурс за обществени услуги, които фермерите да предоставят, като опазване на околната среда, природните ресурси и климата, както и по-високи изисквания за хуманно отношение към животните. Те поставят фокус върху производството на висококачествени продукти и предлагат въвеждането на нови подходи за контролиране на производството в трудни пазарни ситуации.   Естония е настроена реформаторски Естония е интересен пример на нова страна членка, която търси умерена, но твърда реформа в посока уеднаквяване възможностите пред всички фермери в Общността.  

Тя настоява за хармонизиране на директната подкрепа между отделните държави-членки и премахване на историческия подход при определяне на директните плащания. Също така е за ограничаване националното съфинансиране и увеличаване дела на Втори стълб.
Склонна е да защитава ограничена обвързана подкрепа за сектори в риск. Част от директните плащания според тях следва да се насочат към инструменти за управление на рисковете. Зелените мерки би трябвало да са въпрос на програмиране с дългосрочни задължения за опазване на околната среда. Важна част от позицията на страната е отварянето на пазарите на трети страни за продукти от ЕС.   По отношение на Втори стълб (РСР) в Естония се счита, че той трябва да води до по-слаба зависимост от подкрепа и да дава възможност за реакция при кризи. Да съдържа задължителни инструменти за управление на риска.   Подкрепата за инвестиции трябва да става по-скоро чрез финансови инструменти – напр. покриване на лихви по кредити, с изключение на мерките за опазване на околната среда, иновации и преструктуриране. РСР трябва да съдържа активни мерки за публични услуги (като например запазване на биоразнообразието).   Нидерландия с революционен подход Нидерландия изненада с революционен подход към ОСП, която според кралството би трябвало постепенно да се превърне в Обща политика по земеделието и храните.  

  Новата политика трябва да адресира въпросите на общественото здраве и да осигурява производството на здравословна храна по устойчив начин. Вземайки предвид, че стабилните предприятия трябва да могат да реализират пазарен доход без постоянна подкрепа, холандците предлагат директните плащания да се преработят в механизми за управление на риска и подпомагане при катастрофични събития.   Директната подкрепа на доходите следва да се ограничи до определен размер на регионално ниво и да се обвърже с практики, благоприятстващи околната среда (екосистеми, биоразнообразие, опазване на почвите, водите и въздуха, ограничаване на въглеродните емисии).   Copa и Cogeca - без резки движения Представителят на двете най-важни браншови организации в ЕС – фермерската и на кооперативите, упълномощен да представи за първи път публично позицията на Copa-Cogeca за ОСП след 2020 именно в България, не изненада с посланията си.  

  Copa и Cogeca остават бастион на еволюционния, а не революционен подход към ОСП и същевременно прокрадват идеи за допълнителни преференции за земеделците. Според тях сегашните схеми и мерки трябва да бъдат усъвършенствани и опростени. Те защитават позицията, че необвързаните с производството директни плащания осигуряват стабилност, сигурност и подобряват ликвидността, независимо от размера и формата на управление на стопанството.   Обвързаната подкрепа може да се обмисли само при ясни и ограничени условия (най-вече за животновъдство в райони, където други мерки не са ефективни). Управлението на риска следва да бъде допълнителен, а не задължителен инструмент, който да защитава фермерите от икономически, климатични и др. неблагоприятни явления.   В допълнение към инвестиционната подкрепа във Втори стълб от Copa-Cogeca искат да се подсигури ролята на Европейската инвестиционна банка като  посредник в достъпа до кредитиране на сектора. Изрично се подчертава нуждата преговорите по регулаторната рамка на Базел 3,5 да не повлияват на достъпа до и цената на кредита за селското стопанство. Иска се също специфична и по-висока подкрепа за стартиращи млади фермери.     © 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!