ОСП работи за нас: Реализирането на младите е ключът към успеха

Младите хора са тези, които ще прилагат новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Наред с широките възможности, които се откриват пред земеделците и всички, които са ангажирани в селското стопанство на Стария континент, има и препъни камъни, които трябва да се изчистят в новия програмен период, за да може най-старата политика на Европейския съюз да работи ползотворно. ОСП работи за нас: Възможности за най-младите Така проф. Димитър Греков, директор на „Център за продължаващо обучение“ към Аграрен университет – Пловдив, представи кампанията „ОСП работи за нас“ пред студенти от първи курс от всички специалности на университета под тепетата, които се срещнаха с експерти, за да дискутират темата за бъдещето на ОСП и селското стопанство в Европа.   „В тази зала е бъдещето на селското стопанство. Един ден може да бъдете мениджъри на земеделски стопанства, може да останете в науката или да се развивате в аграрната политика. Пътят ви може да се насочи към администрацията и министерството или в Европарламента“, каза пред студентите председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова.  По време на срещата, организирана от AgriGate Media, Институт за агростратегии и иновации и Смарт Агростарт, тя запозна студентите с историята на възникването на ОСП и как се е изменяла през годините, заради открити пропуски или смяна на условията, които са продиктували това.  Крайната цел на младите хора, ангажирани със селското стопанство, е да помагат на България да бъде номер 1 в този сектор. „В годините ние сме били такива, с или без ОСП, а основата, на която и да е политика са хората, т.е. вие“, обърна внимание Боянова.   По думите й, отправени към първокурсниците, каквито и да решат да станат, без ОСП и познанията им за нея, няма да разполагат с пълната картина.  „Това е най-старата политика на ЕС и тя ни дава храната. Нейният първи вариант заработва през 1962 г.“, посочи Боянова.  Тя разясни подборно пред студентите как работят двата стълба на ОСП и под каква форма са субсидирани фермерите преди години и днес. „Най-важното за тази политика е, че тя осигурява възможността на тези около 11 милиона земеделски стопани в Европа да произведат храната на близо 500 милиона европейски граждани. Това е огромно предизвикателство за тези хора да произвеждат всеки ден храна за нас“, коментира Светлана Боянова. През 2013 г. се добавят и други цели на тази политика – освен да се произвежда храна, вниманието тогава се насочва и към това, че земеделието трябва да фокусира усилия и в опазването на околната среда.  Възможностите за развитие са ключови, но според Боянова е важно младите фермери да имат първоначална ясна представа за бизнеса си.  

 „Вие сте млади и трябва да сте разумни, за да правите след време бизнес. Трябва да знаете, че директните плащания само подпомагат да се движи дейността и да се печели от това, което земеделецът прави. Ако искате да гледате зърно, трябва да знаете, че цената е борсова, че е на глобалния пазар. Ако се насочите към овошки – трябва да прецените какви да са – какво е търсенето, каква е сезонността, има ли хора, които да берат плодовете. Всичко това трябва да се вземе предвид“, обясни Боянова и добави: „Едно е да познавате земеделското производство, друго е да знаете какво е неговото реализиране и ОСП чрез директните плащания няма да замести дохода от земеделска дейност. Тези средства единствено подпомагат дейността ни“.  Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) също дава възможности, обясни специалистът на студентите. Боянова разясни на младите хора каква е процедурата за изготвяне на проекти и как на практика се прилагат мерките по програмата.  „Тази политика е за хора, които четат. Понякога само от незнание фермерът губи“, подчерта Светлана Боянова. Това насочи разговорът й със студентите към новостите.  „Кое е най-ценното в днешно време? Информацията. Който е най-добре информиран разполага с инструменти, с които да върви по-напред от останалите“, отбеляза специалистът.  Акцент в разговора бе един от набиращите сили аспект, а именно дигитализацията в селското стопанство. Като един от малкото хора, подготвени да ангажират вниманието на земеделската общност към тази тема, Светлана Боянова разказа на студентите възможностите, които цифровизирането и иновациите в сектора дават за развитие и приобщаване на младите.  „Все по-често ще чувате за Big Data, IoT, изкуствен интелект и т.н., които навлязат в нашето селско стопанство“, посочи специалистът, като отбеляза,че не само ежедневието на фермера се дигитализира, а и реализирането на продукцията – пример са блокчейн технологиите.  „Цифровите технологии помагат на земеделеца да стане по-печеливш, да избегне негативни влияния на климата, а в същото време да може да предлага качествена продукция“, посочи Боянова. „Истината за ОСП е, че тя е политика само за тези, които искат да работят. За всички останали, които разчитат единствено на субсидиите – това не е тяхното поле за изява. Брюксел не иска да подкрепя този вид бенефициенти.“, обобщи Боянова.  Следете темата и на cap4us.fermer.bg 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!