Нашенец от Берлин: И тук ремонтите продължават с години, но са качествени! Не липсват и преливащи кошчета за боклук!
Сали Светославов, студент от Варна, популярен с множеството си благородни инициативи и доброволчески каузи, сподели специално за Varna24.bg впечатленията си от пребиваването си в Берлин, където гостува при роднини. Публикуваме разказът му без редакторска намеса:
"Началото на месец декември пристигнах в немската столица за близо един месец. Знам, че броят на българите в Берлин и изобщо в Германия нараства тройно след 2010 година. Знам много неща от личен опит, защото близките ми живеят тук.
След включването ни в Европейския съюз, пътуването стана много по-лесно. Първите масови емиграции се случиха тогава. Но настъпването на световната криза в началото на века, засили и нуждата от търсене на работа в чужбина. През 2010 година започнаха единици да търсят прехраната си на Запад, а най-предпочитаните страни бяха Германия, Полша, Англия, Франция и други. Лично аз бях свидетел на тези събития преди точно 10 години. Като минаха 1 – 2 години и всеки имаше поне един познат в чужбина, започна по-големият интерес към работата, която е добре заплатена там. Между 2012 – 2017 година в рамките на 5 години се изнесоха в чужбина стотици варненци, а в национален мащаб хиляди може би. Между този период имаше вече цели семейства в чужбина. Във Варна познавам десетки семейства, които вече са се установили в големите градове на Запада. Така започват историите на стотици познати, приятели, комшии, роднини, а и моята в личен план.
Всеки българин в чужбина се среща с няколко основни проблема. Това обикновено са: езикът, работата, квартирата. Всеки, когото съм попитал е посочвал главно тези три най-важни спънки пред новото установяване тук. С годините и запознанствата с други дългогодишни емигранти нещата вече макар и малко са по-лесни според коментарите на емигрантите.
Варненците в Берлин не са никак малко тук те са около 10 000 човека. Нямат обособени квартали в които се намират те, но помежду си се познават и често виждат. Трудното намиране на квартира и високите цени не позволява голям избор и поради тази парични, както се казва кой където е намерил жилище – там е отседнал. Това за повечето не е проблем да се срещат по паркове, да ходят по кафета и да се виждат, като цяло. От този факт си направих извода, че все пак обществото ни изпитва нужда от социален контакт със "свои". Познават и комуникират с чужденци, поради служебни причини – работа, квартира, превод на документи и други. А това са хора от турски, немски, арабски произход. По този повод бих споменал, че немската държавна администрация е доста отворена към адаптация на чужденците. Както с "принудителни", така и с други методи успява да се справя с интеграцията. В много сгради може да видите надписи на турски, арабски, руски език. На не малко места вече се забелязват и български надписи. Прави впечатление, че българските емигранти знаят езика, но не толкова добре. Голяма част изпитват нужда от преводач при сложни административни срещи. Въпреки това се стараят да се научат.
В разговор нашенци споделят, че повечето работят в строителството, в закусвалните, дюнерджийниците, като хигиенисти, преводачи, куриери и други. Не пропуснаха да споделят, че трудът им често се експлоатира от работодателите. Споделиха, че е много по-лесно да се работи с немци, отколкото с нашенци или немските турци. Интригите, както в родината, така и на чужда територия не липсват, според голяма част от българите в чужбина. Понякога заради завист, понякога, заради нещо друго.
Транспорта в Берлин е многообразен и удобен. Общественият транспорт е в жълто и представлява: автобуси, метро и трамвайни линии. Повечето използват месечни или тримесечни карти и пътуват често. Разстоянията са дълги, но транспортът е на често. От няколко години наши съграждани тук използват лични автомобили. Повечето избягват личните автомобили, поради многобройни причини. Част от тях е скъпата поддръжка тук, високите данъци, скъпите застраховки, натоварения трафик и трудното намиране на места за паркиране. Споделят, че плащат и много глоби, заради неволни грешки по пътя. Многобройните камери са причината, шофиращите да спазват стриктно правилата за движение. Малки парко-пунктове се забелязват около метрото, големите магазини, административни сгради. Тук колоездачът е важна част от немския трафик. Велоалеите са разположени на пътното платно и шофьорите са доста толерантни с колоездачите. Българите в Берлин не предпочитат колелото.
Ремонтните дейности са обичайна част от градската среда и се приема за нормалност подмяната на асфалт да продължи 3 – 4 години. Според нашенци ремонтите продължават толкова, но след това поне 7-8 години няма такива на същото място. На работните места в повечето време не се забелязват работници, а през нощта не се работи. Когато пък се налага бърз ремонт, тогава то се приключва за много кратко време. Участъците в ремонт са заградени и не са приятна част от градската среда.
В интерес на истината, градската среда не е по-различна от нашата в големите български градове. Централните части се поддържат по-чисти, но забутаните столични улици са мръсни. На доста места в по-крайните квартали може да се забележи изхвърлен голям отпадък, като мебели, техника, стари килими и т.н. Нашенци твърдят, че не са изхвърляли по този начин боклук, защото ги е страх от глобите, а други го правят, защото можело някой да прибере по-запазените неща. Определено гледката не е приятна. Събота и неделя кошовете за боклук са препълнени и около тях е голяма мизерия, но това се приема обичайно за големия град.
Прави впечатление, че на всеки 10 метра може да се види кош за отпадъци. Преди пандемията събота вечер е време за веселби, улични събирания и масово пиене на бира. Забелязвани са пияни хора на улицата да спят по пейки, да пускат музика на улицата и други обичайни неща за свободния човек на Запада. Неделя е време за почивка и всички магазини са затворени, освен пекарните.
Като студент по Национална сигурност, бих коментирал, че нивото на сигурност тук е високо. Могат да се забележат често патрулиращи полицаи в метрото, по централните части на града. Полицейски коли минават по забутаните улици често. Оборудването и екипировката на служителите на реда е на високо технологично ниво, а очевидна е добрата физическа подготовка на полицаите. Присъствието им всява респект, отколкото досадност и натрапчивост.
Българите се адаптират лесно към средата, в която се налага да живеят с мултикултурно общество и не им пречи да приемат чужди традиции, да се съобразяват с техните стандарти и да работят върху навиците си, за да се интегрират тук. Спазват правилата, поддържат контакт с местните органи и задължително намират начин да разрешат възникнали административни проблеми. Глобите се плащат възможно най-скоро, а правилата се спазват стриктно. Има разбира се такива, които се опитват да пробват системата и да минават между капките, но не им се получава. При въпрос защо не спазваме правилата в България и винаги се опитваме да минаваме между капките, моят отговор е, че при по-благоприятни икономически условия нашенци се мотивират да спазват правилата. Отсъствието на български организации за интеграция, взаимна подкрепа, активности, дори защита правата на българите тук, е минус за нашите съграждани.
Културни, религиозни и други събития не са част от ежедневието на българина, работещ в чужбина. При големи немски или други концерти и събития, те ги посещават, но имат и нужда от български. Прави впечатление, че българите следят събитията в Родината и ги коментират активно помежду си, но винаги сравняват всичко с немската реалност. Тук е моментът да спомена мнението си, че ако чакаме някаква промяна в България, тя е възможна да дойде с българите от чужбина. Те пряко виждат и прилагат в живота си модерния свят и биха работили за по-добри условия в Родината. Факт е, че емигрантите имат голям принос в българската икономика със средствата, които пращат в България. Не е тайна, че българите по празници и всяко лято мечтаят да бъдат в Родината си. Всеки има надежди, че някой ден ще се завърне в България".