На 3 март 1403 умира султанът, сложил край на Второто българско царство - Баязид I Йълдъръм, син на султан Мурад I. Баязид I получава прозвището "Светкавицата" заради мълниеносната атака, която решава изхода на битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. със сърбите. През 1389 г. заставя император Йоан Палеолог да плаща годишен данък и въпреки това отново обсажда Константинопол веднага след възкачването на престола на император Мануил II Палеолог. На 17 юли 1393 г. завладява Търново, а по-късно и Никопол. Байазид I ликвидира Търновското царство и екзекутира Иван Шишман на 3 юни 1395 г. Година по- късно разбива кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд край Никопол, пленява Иван Срацимир и окупира Видинското царство.
При Баязид I продължава подчиняването на османските бейлици в Мала Азия. Армията му е разбита край Анкара на 28 юли 1402 г. от татаро-монголите на хан Тимур/Тамерлан. Попаднал в плен османският султан се отравя сам.
На 3 март 1855 г. на руския престол се възкачва Александър ІІ Освободител (1855-1881). Отменя крепостното право в Русия, провежда редица поземлени, съдебни и военни реформи. През 1877 г. обявява война на Турция, чийто успешен край донася освобождението на България от турско иго.
На този ден през 1862 г. Васил Иванов Кунчев получава прозвището Левски. Той взема участие в боевете на Първата българска легия с местния турски гарнизон в Белгарад. Проявява голяма храброст и ловкост, заради което получава прозвището Левски. Този момент бележи включването на Левски, под влиянието на Г.С. Раковски, в национално- освободителното движение.
На 3 март 1867 г. членове на ТБЦК изготвят в Букурещ “Молба” до руския император Александър ІІ за решаване на българския политически въпрос с помощта на Русия. “Молбата” е подписана от Иван Грудов, Антон Цанков, Атанас Андреев, Райчо Попов и други членове на комитета.
На 3 март 1878 г. около 17 часа в Сан Стефано представителите на Русия и Турция подписват прелиминарен мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)
3 март 1886 г. - сключва се Букурещкият мирен договор между България и Сърбия след приключването на Сръбско-българската война 1885 г. Освен от представителите на двете страни договорът е подписан и от страна на Османската империя в качеството и на сюзерен на Княжество България. Състои се от един член: "Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество България"
Сърбия обявява война на България в отговор на провъзгласеното Съединение.
Неочаквания разгром на западната ни съседка (пълният й разгром е предотвратен от Австро-Унгария, която се намесва) е първата защита на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. В този контекст Букурещкия мирен договор се явява официален акт, с който се прави първата стъпка за международно признаване на събитията от 1885 г.
На този ден през 1909 г. е подписан руско-турски протокол в Санкт Петербург. С него се разрешават възникналите финансови проблеми във връзка с провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. На 17 януари Петербург предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Високата Портата се откаже от претенции към България, а тя заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. Турция настоява България да и изплати като обезщетение 125 млн. лв., като в тях е включена сумата от 40 млн. златни лв., които България дължи на компанията на Източните железници. Срещу посочените компенсации Турция е склонна да признае независимостта на страната ни. Русия поема финансовите задължения на България. Тя приспада исканата сума от военния дълг на Турция след Руско-турската война 1877–1878. Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България. Финансовите отношения между България и Русия се уреждат с подписването на Руско-български протокол 1909 г.
1935 г. е роден д-р Жельо Желев, първият демократично избран президент на България. Информацията е по
Focus news.