Военен преврат е могло да има и без съветската армия, но БКП на власт без помощта на Москва - трудно, именно заради наличието на авторитетен офицерски корпус и лоялна войска като политически фактор. Защо армията не оказва съпротива на окупацията от съветските войски? Проявила е здрав разум. Нашата армия е била силна, ако я мерим спрямо балканските си съседи, иначе не би могла да даде достоен отпор на Червената армия в нейния апогей, когато дори само една съветска танкова бригада е имала повече танкове, отколкото в цялата ни войска.
Да не говорим за превъзходството във въздуха, артилерията и автоматичното стрелково оръжие. Да не говорим за бойния опит. Трети украински фронт, който на 8 септември навлиза в страната ни и я окупира точно за два дни, е в състав 1-а, 4-а , 8-а, 9-а гвардейска армия, 5-а ударна армия, 6-а, 12-а, 46-а армия, 6-а гвардейска танкова армия, 17-а въздушна армия. Меко казано, внушителна сила, с войници, минали през Сталинград и Курск.
Като изключим германските войски, реална съпротива на настъпващите като лавина през 1944 година съветски дивизии са оказали единствено унгарците и финландците. Те наистина са се сражавали отчаяно и до последно.
Можеше ли съдбата на България да поеме по път, различен от комунистическия в тогавашния исторически момент? Силно се съмнявам. При тази разстановка на световните сили през 1944 -45 година демокрацията у нас е била обречена. Съдбата на България е решена далеч преди 9 септември, в мига, в който Мусолини нахлува в Гърция, почва да яде пердах и се моли на Хитлер за помощ. Нещо повече. Дори да не бяхме влезли в Тристранния пакт, а да се бяхме сражавали с германската армия, това нямаше да ни извади от зоната на съветските интереси.
Справка Полша. Полша воюва. Заради нея във войната влизат Франция и Англия. Стотици хиляди поляци се бият героично по всички фронтове на войната. На италианския фронт именно фанатичните поляци превземат прочутия връх Монте Касино, което англичаните и американците не успяват да сторят дълго време. И какво от това? Нищо. Полша си става комунистическа страна. Чехите и словаците също се бият добре и на Западния, и на Източния фронт. Е, и? Пак си стават тоталитарна държава.
Дори невероятната история на младия румънски крал Михай, който изведнъж обръща палачинката, докато румънците и немците седят буквално в едни окопи, и обявява война на Германия, пак не променя нещата. За мъжеството си румънският крал е награден с най-висшия съветски военен орден "Победа". Носители на ордена са само 12 съветски и 5 други "граждани". Граждани в кавички, защото става дума за Сталин, генерал Айзенхауер, маршал Жуков, фелдмаршал Монтгомъри и, да - за румънския крал Михай. Е, и?
Орденът си е орден, нека се радва момчето, но монархията е свалена, а властта си отива при румънските комунисти. Крайно време е да проумеем, че тоталитаризмът у нас дойде отвън, чрез сделка и безкрайно прагматична подялба на Европа между Сталин, Рузвелт и Чърчил. Ялтенската конференция просто е потвърдила реалното към онзи момент съотношение на силите. Това е проблемът на по- малките страни в света на реалната политика, където силата се определя от броя на дивизиите, танковете и тонажа на бомбите, а не от това дали нещо е справедливо, или не.
Тези цифрички побеждават обещанията за "честни и демократични избори". Пък после Чърчил и Рузвелт ще казват "Ама той Сталин ни излъга!". Стига де, едва ли опитни политици като тях чак толкоз са вярвали на човека с военната куртка и лулата. Откъдето и да го погледнеш, убеден либерал и демократ. По-вероятно е друго - всичко да е опряло, образно казано, до един червен молив и три подписа на картата. Вие сте дотук, а ние - дотука.
Източник: Росен Петров/ "24 часа"