"Втората възможност, която дава председателството, е България да бъде представена и опозната не само в ролята си на балансьор и медиатор, което е много важно като председателстваща Съвета на ЕС, но и да покажем всичко, с което е непозната. Например България не е позната със своето културно-историческо наследство", допълни министър Павлова.
"Председателствата идват и си отиват ротационно на всеки шест месеца. Но ние имаме по-голяма амбиция и бих казала - с покритие в няколко аспекта. Първо да покажем, че не сме просто една държава в задния двор на Европа, а сме външна граница, която както и досега добре пази Европа", заяви министър Павлова. Тя допълни, че можем да бъдем балансьор, а и сме призвани да бъдем арбитър в тежките преговори и триалози, които ще се наложи да водим по време на Българското председателство. Става дума за темите Брекзит, бъдещето на Европа, на кохезионната политика след 2020 г. и най-важната тема за България - ситуацията на Балканите и Югоизточна Европа.
"България може и трябва да бъде лидер на Балканите. Трябва да протегнем ръка към нашите съседи и в духа на мира и добросъседството да помогнем", каза министър Павлова.
По отношение на утвърдения тригодишен бюджет за подготовката и провеждането на Българското председателство, който е 150 милиона лева, министърът подчерта, че в него се включва и подобрението на сградния фонд на НДК, на резиденция "Бояна" и на други допълнителни инфраструктурни обекти. Останалите държави, когато правят изчисления и подават отчетите си за разходите на своето председателство, не включват в тях изразходените средства за сградния фонд.