Българските работодатели очакват сложна година, белязана от забавяне на производството на ключови европейски пазари и несигурност около законодателните промени преди присъединяването на страната към еврозоната. Това заяви Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, в предаването "Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

"Компаниите са по-предпазливи какво ще правят през следващата година“, подчерта тя.

Минчева посочи, че бизнесът задържа инвестиционни планове заради нестабилната политическа среда и честите промени в регулациите. Тя изтъкна, че инициативи като законите за търговските надценки създават усещане за административен натиск и несигурност.

Въпреки това, според нея, българските компании остават гъвкави и адаптивни.

"Независимо от всички външни и вътрешни фактори, компаниите ще положат усилия да вървят напред.“

Минчева коментира, че процесът по въвеждане на еврото протича нормално, като техническите системи — от касови апарати до търговски софтуер — вече са адаптирани. Първоначалното напрежение в първите дни е очаквано, но контролирано.

"Реалните резултати от въвеждането на еврото ще можем да оценим след две-три години“, посочи тя.

Според нея ключът е България да използва новата валута като инструмент за по-добро позициониране пред инвеститорите и за повишаване на конкурентоспособността. Настроенията на бизнеса към еврото остават стабилно положителни — подкрепата е нараснала от 40% през 2021 г. до над 60% днес.

Минчева отбеляза, че политическата несигурност не е уникална за България и подобни процеси се наблюдават в редица европейски държави. Въпреки това липсата на яснота по ключови политики — данъчна рамка, осигурителен модел, стимули за инвестиции — затруднява планирането.

"Важно е да има бюджет и последователни политики“, коментира тя.

Според нея бизнесът е свикнал да работи в турбулентна среда, но честите промени, например в намеренията за осигуровките, подкопават доверието.

Липсата на работна сила продължава да бъде най-голямото предизвикателство за компаниите. България не е изключение — недостигът на кадри е характерен за цяла Европа, но темповете на реакция у нас са по-бавни.

Минчева подчерта необходимостта от реални мерки за улесняване на вноса на работници от трети страни. Проектът за дигитална платформа за обработка на документи е бил спрян без ясна перспектива.

"Две години работа отиде в забвение“, заяви тя.

Сезонните работници идват основно от Турция, Египет и Непал, а за производството — от страни от бившия СССР и Азия. Проблемът не е в интереса, а в административния капацитет и бавните процедури.

Минчева подчерта, че дигитализацията и изкуственият интелект могат да подпомогнат бизнеса, но внедряването им изостава от развитието на самите технологии. България все още няма национална стратегия за ИИ, а образователната система изостава в подготовката на кадри.

"Важно е не само да имаме технологии, а да знаем как да ги използваме“, каза тя и добави, че държавите, които не успеят да внедрят ИИ, рискуват да изостанат икономически.