Православната църква отбелязва на 14 септември Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. 

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

"На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта", пише сайтът pravoslavieto.com.

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.