Масивен инфаркт е покосил Красимир Узунов - собственик на радио и агенция "Фокус", в понеделник в 4 ч сутринта. В събота по обед е отишъл за кратко на погребението в храма "Света София" на един от най-близките си приятели - бизнесмена Пламен Минчев. Предупредил мъжката компания да стои по-далече от него, за да не ги зарази с грип. Не се чувствал добре, идвал от пътуване в Плевен и смятал, че е настинал. Постоял кратко в храма и се извинил, че няма да отиде в ресторанта на Пламен Минчев, за да го споменат на чаша вино. Казал, че се прибира и ще топли леглото и в понеделник. Насрочил си среща с приятелите за вторник. В неделя през нощта внезапно се е влошил, станало му е зле и в 4 сутринта е починал.
Вместо среща, близките му приятели ще го изпратят в четвъртък. Поклонението пред собственика на агенция “Фокус", когото всички наричаха Поручика, ще е на 28 февруари от 10 ч в зала “Тържествена" на Централния военен клуб. Журналист, военен, балканист и родолюбец - така го описаха премиер, президент, политици, колеги и приятели.
Роден е на 26 януари 1963 г. в Пещера. Узунов ще остане като основател на частната информационна агенция "Фокус". Тя тръгва през 2000 г. След 4 години основава и радио “Фокус" - Сливен, а мрежата днес е най-голямата с 60 радиостанции. Първата любов на Узунов е армията. Завършва с отличие Висшето военно артилерийско училище “Георги Димитров" в Шумен с политически профил. Страстта към думите го грабва сред спечелен конкурс във вестника на Сухопътните войски. А през 1990 г. вече е зам.-началник на отдел “Международна информация" във вестник “Народна армия". Прякорът Поручика се ражда след коментар във в. “Демокрация", подписан от Поручик Красимир Узунов.
Армията напуска заради завой към политиката. През 1991 г. участва в парламентарните избори в листата на “Конституционен форум" на проф. Николай Генчев като водач в Кюстендил. В края на октомври 1991 г. отново се завръща на военна служба и оглавява отдел “Информация" в Министерството на отбраната в екипа на министър Димитър Луджев. Но година по-късно подава оставка и напуска армията.
Работи в Македония, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Пише коментари за различни издания и издава книги. Обявен е за нежелана персона за комунистическото правителство на Македония на Бранко Цървенковски през 1998 г. Забраната да посещава Македония е отменена от премиера Любчо Георгиевски, пише
"24 часа".