"Селското стопанство у нас е в дълбока криза, и то не от вчера. То просто крещи за реформа. Идеята ми беше да поканя четиримата бивши министри като хора, които са участвали в управлението. Да не говорим, че Явор Гечев в момента е председател на Комисията по земеделие в парламента. Исках да очертаем нашите собствени виждания от каква реформа има нужда секторът. Дори поставих условие всеки от нас да посочи само три неща, които смята за най-важни – като стожери на една бъдеща реформа“. Това коментира в предаването "Лице в лице“ Красимир Кумчев, фермер.

"Говорихме около четири часа и половина. За мен това беше много ползотворен разговор, защото там имаше хора с различни характери, различни политически възгледи. Аз просто казах на глас, че ако не можем да намерим допирна точка и общо съгласие за хляба, това означава, че няма друга тема, по която може да се намери такова съгласие“, разказа той.

42 години се занимавам със земеделие,  животът ми е минал там. Състоянието на отрасъла е плачевно,
отбеляза Кумчев.

"2007 година – годината на приемането ни в Европейския съюз. Стопанствата в България днес са пет пъти по-малко спрямо тогава. Площите със зеленчуци за същия период са два пъти по-малко. И забележете – за този период само една от търговските вериги, която тогава имаше 14 магазина, в момента има 140. Десет пъти повече“, посочи Красимир Кумчев.

"Ето това е обобщената картина – какво се случва на тази територия, какви храни ядем и откъде идват те. Аз го свързвам и със здравето на нацията. Защо сме най-болната нация в Европа. Защо сме с най-ниска продължителност на живота? Вече България на друга географска ширина ли е? Климатът ли е друг? Почвата ли е друга? Водата ли е друга? Всичко е същото. Кое не е същото? Не е същото качеството на храната“, заяви той.

По думите му земеделието изчезва, защото през целия този период – повече от 30 години, нито една партия не е поискала истинска реформа.

Предвиждаме, че ако мерките, които предложим, бъдат приети от правителството и парламента, производството в България може да се увеличава средногодишно с около 4%,
посочи Кумчев.

По думите му най-важните пречки са две. "Първата е, че субсидиите, които получава българският фермер, са изключително ниски спрямо тези в останалите страни членки на Европейския съюз. Към това прибавяме и факта, че част от средствата се крадат, така че до реалния производител остава много малко“, отбеляза фермерът.

"Половината от субсидиите се крадат“, смята фермерът. Той даде пример със схеми за подпомагане като вкарването на тиквите преди години в обвързаното подпомагане, с ушните марки за несъществуващи животни, с пасища без добитък.

"Това, което ние ще предложим, е мярка, при която кражбите да станат невъзможни. Това автоматично означава, че ресурсът ще отива при тези, които наистина произвеждат. Най-важното за устойчивостта на всеки бизнес е да има предвидима икономическа среда“, коментира още той.