С наближаването на крайния срок за представяне на проект на Национален план за обновяване на сградите до Европейската комисия в края на годината тревогите около забавянето и слабата институционална координация стават все по-осезаеми. Този акцент постави Националната конференция "Насоки и инструменти за ефективно прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС)", организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и Коалиция "Да обновим България“.
Събитието събра политици, експерти и представители на бизнеса за откровен разговор по предизвикателствата пред страната.
Форумът очерта не само възможностите, които носят новите правила, но и нарастващия риск България да пропусне ключови срокове. Това може да доведе до прибързани решения, които не са консултирани с професионалната общност и трудно се прилагат на практика. Националният план за обновяване, стратегически документ, който трябва да зададе инвестиции, стандарти за сгради с нулеви емисии и мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса, все още е в начален етап на подготовка.
Участниците подчертаха, че без силна междусекторна координация и прозрачни обществени консултации, документът рискува да се превърне в поредното бюрократично упражнение, вместо в реална пътна карта за модернизация на сградния фонд.
"Ролята на сградите често е подценявана. Време е да говорим за ефектите от новите правила и за конкретните мерки, които могат да осигурят по-добри условия за крайните потребители. Като професионална общност трябва да работим заедно и да предложим устойчиви решения“, заяви Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Евродепутатът Цветелина Пенкова допълни: "Обновяването на сградния фонд не е самоцел. То е инструмент за изграждане на устойчива енергийна система и за постигане на социална справедливост. Основната ни цел е трайно да намалим сметките на домакинствата и да преодолеем енергийната бедност.“
"Две са основните предизвикателства – от една страна понятието "сграда с нулеви емисии“ трябва да бъде реалистично и разбираемо за всички, а от друга – подготовката на Националния план за саниране изисква анализ на огромен обем информация. Енергийната ефективност е хоризонтална политика, която засяга всички – от домакинствата до строителния сектор“, подчерта и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).
Силвия Резеши от Европейската комисия (DG ENER) представи данни, според които сградният фонд в ЕС обхваща 24 млрд. кв. м, 74% от които са жилища. 85% от съществуващите сгради са построени преди 2000 г., а 75% от тях са енергийно неефективни. "Новите правила вече са в сила и страните членки трябва да подготвят първите си национални планове за обновяване до края на 2025 г. Подкрепата от ЕК е насочена именно към изграждането на капацитет и споделяне на добри практики“, допълни тя.
Крайният срок за транспониране на повечето разпоредби на ДЕХС е май 2026 г., но първите стъпки – включително проектът на Националния план за обновяване – трябва да бъдат готови и подложени на обществено обсъждане още тази година.
Без решителен процес, воден от институциите, със силно участие на експертната общност и ясно информиране на гражданите, България рискува не само да изостане от европейските изисквания, но и да пропусне възможността обновяването на сградите да се превърне в двигател на растеж, заетост и социално благополучие. Следваща дискусия по темата с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката е предвидена за ноември.
Основното предизвикателство пред държавата остава идентифицирането на конкретни приоритети – както в инвестиционната политика, така и в ключовите реформи, свързани със стандарта за нулевоемисионни сгради, сертификатите за енергийни характеристики и минималните изисквания за сградно обновяване.