Клисурска: Правата на работниците са нарушени от приетите промени в Кодекса на труда 

Управляващите прокараха едни изключително спорни промени в Кодекса на труда, нарушаващи трудовите права на българските работници“, каза в ефира на България On Air народният представител от ПГ на "БСП за България" Надя Клисурска по повод приетите  от Народното събрание, въпреки аргументите на левицата, нови текстове в Кодекса на труда, свързани с увеличаване на референтния период на сумираното изчисляване на работното време на 12 месеца и с увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа.

"Досега в Кодекса на труда имаше едва крепящ се баланс между защитата на трудовите права и удовлетворяването на исканията на работодателите. С тези промени този баланс бе нарушен", категорична в Клисурска.

По думите на депутата от левицата българското трудово законодателство до голяма степен не е синхронизирано с европейското: "Европейската практика позволява максималната продължителност на работната седмица да е 48 часа, докато нашия Кодекс на труда допуска тя да е 56 часа. Европейската директива, която България трябва да спазва, също е категорична- референтният период на сумираното изчисляване на работното време да е 4 месеца, а управляващото мнозинство гласува той да е 12 месеца".

Клисурска и този път разясни уловката на управляващото мнозинство: "Под прикритието на режима на сумирано изчисляване на работното време извънредният труд в България не се заплаща. Това е отчетено в докладите на Главна инспекция по труда. Над 50% от отчетените препоръки и санкции към работодателите са свързани с нарушаване на работното време. Двата текста, които управляващите прокараха в Кодекса на труда, предпоставят българските работници да работят извънредно много над нормите в Европа, където вече се говори за намаляване на работната седмица".

Според нея в дневния ред на парламента е трябвало да присъства темата за увеличаване на доходите през извънредния труд вместо приетите въпреки възраженията на опозицията текстове. "В тази връзка БСП от години твърди, че ставката за нощен труд трябва да бъде регламентирана  в Кодекса на труда и тя да бъде на база възнаграждението, което работникът получава. В момента той е обвързан с минималната работната заплата - 0,15% от нея и не по-малко от 1 лв. на час, но това е крайно недостатъчно заплащане, имайки предвид рисковете за здравето, които нощния труд създава", изтъкна Клисурска.  

Депутатът-социалист се спря и на темата за социално-икономическите мерки на правителството, които по нейните думи са крайно неадекватни. "От началото на пандемията  не видяхме нито един анализ за ефективността на тези мерки. Мярката  за родителите в неплатен отпуск например в началото беше 375 лв. и само 15% от майките успяха да се възползват. След това мярката стана 610 лв. еднократна помощ, като в един момент беше въведен и доходен критерий, на базата на който само 49 семейства можеха да се възползват от нея. За седем месеца управляващите не можаха да разработят една мярка, която да покаже своята ефективност", критикува действията на управляващите Надя Клисурска.