Законът за достъп до дефибрилатори на обществени места прави от обикновените свидетели – спасители. Това заяви кардиологът проф. Иво Христов.
По думите му нормативната уредба помага на случайните минувачи да използват устройствата при нужда, без някой да има укор към тях, когато пациентът почине.
"Сърдечният арест е спасяемо състояние, но само ако имаме навреме първа помощ и дефибирилация. Масажът в сърдечната област поддържа живота в сърдечната област, докато се направи втората стъпка - дефибрилацията“, каза пред bTV кардиологът.
Той е категоричен, че устройствата трябва да се поставят на широкодостъпни места, защото никой не е застрахован срещу сърдечен арест.
"Първият белег е безсъзнание, след това трябва да проверим белези на дишане и на сърдечна дейност – пулс и дишане. Ако ги няма тези дейности, той има прекратена циркулация, сърцето не работи. За да бъде рестартира, трябва да се направи електрически разряд – дефибирилацията“, обясни проф. Петров.
Кардиологът обясни, че дефибрилаторите за обществено ползване се командват от изкуствен интелект и с гласови сигнали напътстват хората как са бъдат използвани. Проф. Петров каза още, че ако човек стане свидетел на подобен инцидент – не трябва да остава пасивен, а да се опита да помогне.
Проф. Петров посочи, че все още не е поет ангажимент кога и къде ще бъдат поставени дефибрилатори. По думите му предстои да се изготви ръководство как да се използват устройствата.
Той даде пример с Милано, където дефибрилатори са инсталирани на 20 точки. След анализ се оказва, че някои устройства се използват повече и в този район са удвоени – гари, летища, спортни и концертни зали, метростанции, молове.
"В процеса на изготвяне на закона установихме, че в огромна част на българските болници във фоайетата няма дефибрилатори, където чакат огромен брой пациенти. Призивът ми е към всички болници – да имат дефибрилатори във фоайетата“, допълни проф. Петров.