Каква е вредата от нитратите в питейната вода?

Замърсяването на питейните води крие своите ежедневни заплахи за здравето на човека, а един от най-големите проблеми в тази връзка е високото съдържание на нитрати. Това е проблем, с който редица държави и международни организации се борят от години, а в ЕС се отчита 14,1% превишаване на пределно допустимата концентрация на нитрати във водата, определена като питейна. Според доклад на Европейската комисия България попада в група с Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния, които имат "горещи точки“ на замърсяване и то следва спешно да бъде намалено. Проблемът е сериозен, тъй като съвременни проучвания доказват, че стандартните пречистватели на питейна вода, като филтриращите кани, не успяват да неутрализират тези замърсители.

Нитратите от оборския тор и минералните торове са основен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам, а около половината от азота в торовете, използвани на Стария континент, се губи в заобикалящата среда.

Самото замърсяване е вредно за човешкото здраве и особено за водните екосистеми, тъй като натрупването на азотни съединения води до еутрофикация и може да доведе до изчерпване на кислорода. На местата, където земеделските стопани или правителствата са постигнали високо ниво на изчистване на водите, се забелязва по-високо биологично разнообразие. Въпреки това прекомерното наторяване продължава да бъде проблем.

Нитратите излагат човешкото здраве на риск чрез замърсяването на питейната вода, а общите екологични разходи за всички загуби на химически активен азот в Европа се оценяват на 70-320 милиарда евро годишно, което далеч надхвърля разходите за намаляване на замърсяването при източника.

Лекарствата също не трябва да се изхвърлят неконтролирано. За някои от тях не съществува установена "безвредна“ стойност, а в други случаи не е постигнат научен консенсус по въпроса. Пречиствателните станции не са предназначени за така наречените микрозамърсители, или вещества, които могат да бъдат вредни дори и в много ниска концентрация. Важна е и темата какъв е ефектът от тези фармацевтични вещества при хора, които не се нуждаят от тях.

В Хърватия е известна т. нар. река на "супербактериите“, където са отчетени нива на антибиотици около 1000 пъти по-високи, отколкото при обичайно замърсяване. Този пример показва защо в ежедневието си хората не бива да изливат лекраствени средства в двора, дъждовни канали, мивката или тоалетната. Всички тези тръби и канали са свързани с водоизточници, а ако носят устойчиви замърсители, те ще влязат и във водоснабдяването. Това е порочен кръг, който обрича замърсителите да достигнат до питейната вода.

Отново в тази връзка неправилното изхвърляне на отпадъци е един от основните източници на замърсяване и в същото време проблем, с чието справяне в ежедневието си можем най-пряко да повлияем за подобряване на ситуацията. Изхвърлянето на отпадъци във и около водоизточниците, независимо дали целенасочено или случайно, проправя пътя за сериозно замърсяване на водата. Това има пряко въздействие върху качеството ни на живот. Проучване на асоциация "Активни потребители“ сочи, че нитратите остават в питейната вода дори след като тя премине през филтър за пречистване. Става ясно, че нито един от филтрите, участвали в изследването, не пречиства напълно водата от нитрати. Затова най-сигурният избор остава бутилирана вода, която извира от природно чист регион и не се докосва от човешка ръка.

Водата в бутилка не просто отговаря на редица национални и международни стандарти, за да се продава свободно в магазините. Някои води преминават ежедневен тест за чистота и качество под зоркото наблюдение на едни от най-чувствителните природни обитатели – пчелите. Пчелите са сред най-точните "детектори“ в природата – те реагират първи на замърсяване и дават ясна представа за състоянието на средата около водоизточниците. Днес този естествен процес вече се използва и от науката – съществуват сертификати и анализи, които чрез проби от пчели доказват колко чиста е водата и околната среда в даден район.