Как да разбираме "уговореното" трудово възнаграждение?

"Уговореното“ трудовото възнаграждение е сред често използваните в закона изрази, за които не е дадена легална дефиниция. Пример затова е текстът в Кодекса на труда в България, според който сред основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение е да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Същото се отнася и до нормата, според която за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение и т.н.Пише д-р Тодор Капитанов, ексепрт по трудово право и сиздател на платформата mywork. Примери в тази насока могат да се открият и в други законови разпоредби.

Какво всъщност означава понятието "уговорено“ трудово възнаграждение съгласно закона?

За да се изясни смисълът на това понятието "уговорено“ трудово възнаграждение, преди всичко следва да имаме предвид, че в трудовия договор задължително се включват основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

Това означава, че в договора по правило се посочва брутният размер на възнаграждението.

Изключително важно е и да бъде разяснена разликата между "брутно“ и "нетно“ възнаграждение, защото не са рядкост случаите, в които работещите първо не правят разлика между двете понятия и второ – не обръщат внимание, когато тази понятието е изрично подчертано. Това е и причината при уговаряне на възнаграждение при започване на работа много от работещите, след като получат по сметките си заплатата, с изненада да установят, че получената сума е по-малка от тази, за която първоначално са се уговорили с работодателите им.

Нека припомня, че "брутното“ трудово възнаграждение е сумата от основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения. То е и основата за изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда. В закона, а много често и изцяло разговорно се използва и понятието "нетно“ трудово възнаграждение. "Нетното“ трудово възнаграждение се получава след извършване на удръжките от трудовото възнаграждение като данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице. С други думи, при "нетно“ възнаграждение става въпрос за т.нар. "чиста“ сума за получаване след всички видове удръжки на суми.

В закона има също така и понятието "гарантирано“ трудово възнаграждение. За него е важно да се знае, че се съгласно закона, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

Справка:

чл. 66, ал. 1, т. 7, чл. 128, т. 2, чл. 206, ал. 1, чл. 245, чл. 247, ал. 1 и чл. 250 от Кодекса на труда