КНСБ поиска заплата за издръжка от 1700 лева

КНСБ предлага вместо минимална работна заплата, работодателите да започнат да се съобразяват с така наречената заплата за издръжка, която включва освен разходите за храна и издръжка, и тези за почивка и свободно време.

По данни от септември миналата година заплатата за издръжка на един човек трябва да бъде 1 700 лева.

Статистиката на Осигурителния институт обаче показва, че едва 30% от българите получават такава заплата, докато 70 на сто от работещите вземат много по- малко от 1 700 лева на месец.

Валентина Николова получава шестотин лева заплата и се смята за работеща бедна.

"Трябва да ви кажа, че е необходимо да е поне двойно, за да може човек да покрие разходите си“, казва тя. 

Запалатата, която покрива разходите на работещия се нарича заплата за издръжка. От синдиката настояват тя, а не минималната заплата, да бъде водеща при определяне на възнаграждението, информира bTV.

"Много от предприятията се съобразяват с необходимите средства за издръжка на живот и съобразно нарастването на заплатата за издръжка, те повишават и работните заплати“, коментира Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Заплатата за издръжка се определя въз основа на това колко пари са ни необходими за храна, издръжка, свободно време и почивка. Ориентировъчно хиляда и седемстотин лева, според КНСБ.

А Валентина получава три пъти по-малко и затова я намираме в магазина за дрехи втора употреба.

"Ако нещо чак толкова много съм го харесала, мога да си позволя да го купя, защото цените са съвсем различни от това, което е на пазара, на нормалния пазар, а по "Витошка“ минавам само на разходка“, коментира тя.

Заплатата за издръжка от 1700 лева е изчислена така, че да купуваме не дрехи втора употреба, а нови.

"Минималната работна заплата трябва така да нараства, че до 2027 година да достигне 80% процента от заплата за издръжка. Тогава ще говорим, че ще се ограничи бедността и ниско платените работници“, коментира Виолета Иванова от КНСБ.

Заплатата за издръжка веднага отчита поскъпването на живота. 70% от работещите у нас обаче взимат по-малко от нея.