Хората, които имат няколко наследствени къщи на село, ще трябва да плащат данък като някого, който разполага с 3-4 имота в София

Темата за евентуалното повишаване на данъците върху второ, трето и следващи жилища продължава да предизвиква дискусии както сред експертите, така и сред обществото. Според Николай Господинов, собственик и управител на iBrokers, подобна мярка не бива да се разглежда изолирано като средство за увеличаване на бюджетните приходи, а трябва да бъде част от цялостна държавна стратегия за развитие на жилищния сектор.

Той изрази мнение, че жилищата представляват важен обществен ресурс, който има пряко отношение към качеството на живот, демографските процеси и икономическото развитие на страната. По думите му държавата следва да се поучи от практиките на развитите европейски държави и да изгради ясна и дългосрочна жилищна политика.

Господинов посочи, че съществува сериозно разминаване между данъчните оценки на имотите в България и реалните пазарни цени. В много случаи стойностите, върху които се начисляват местните данъци и такси, са значително по-ниски от действителната цена на жилищата.

Според него обаче проблемът не се изчерпва с актуализиране на данъчните оценки. По-важният въпрос е каква цел преследва държавата чрез промени в данъчната политика. Ако единствената цел е увеличаване на приходите в бюджета, това няма да доведе до решаване на структурните проблеми на пазара на недвижими имоти.

Експертът подчерта, че жилищата трябва да се използват по предназначение – за живеене. Когато голям брой апартаменти стоят празни и не се предлагат нито за продажба, нито за отдаване под наем, те намаляват наличното предлагане на пазара. Това създава изкуствен дефицит, който допринася за повишаването на цените и затруднява достъпа до жилища за младите семейства и хората с по-ниски доходи.

Европейският опит не подкрепя директно прогресивното облагане

Според Господинов в повечето европейски държави не съществува класически модел на прогресивно облагане на недвижимите имоти според броя притежавани жилища. Той посочи Великобритания и Франция като примери за държави, в които има определени механизми за по-високо облагане на по-заможните собственици, но те са свързани по-скоро с концепцията за данък върху богатството, отколкото с директно наказване на хората за това, че притежават повече от един имот.

По думите му всяка политика трябва да отчита спецификите на местния пазар и социалните особености на страната. България се отличава с много висок дял на собствено жилище и значителен брой наследствени имоти, особено в по-малките населени места.

Една от основните критики на Господинов към идеята за по-високи данъци върху допълнителните жилища е, че тя третира различните собственици по един и същи начин.

Според него би било несправедливо двамата собственици да бъдат облагани по идентичен начин само защото притежават еднакъв брой имоти. Затова при евентуални промени трябва да се отчитат не само броят на жилищата, но и тяхната стойност, местоположение и реално предназначение.

Господинов изрази съмнение, че по-високото данъчно облагане ще постигне желания ефект. Според него много собственици ще намерят напълно законни начини да избегнат допълнителните разходи.

Най-вероятният сценарий би бил прехвърлянето на имоти към пълнолетни деца, родители или други членове на семейството. По този начин собствеността ще бъде разпределена между няколко лица, всяко от които ще може да декларира основно жилище и да избегне по-високото облагане.

Той посочи, че в едно четиричленно семейство, например, вместо всички имоти да бъдат записани на един собственик, те лесно могат да бъдат прехвърлени така, че всеки член на домакинството да притежава отделен имот. Според него това няма да увеличи броя на жилищата на пазара и няма да реши проблема с необитаемите апартаменти.

Като по-ефективна практика Господинов посочи британския модел за облагане на реално необитавани жилища. Идеята е не да се наказват всички собственици на повече от един имот, а да се стимулира използването на жилищния фонд.

Подобни механизми насърчават собствениците да отдават празните жилища под наем или да ги продават, вместо да ги държат неизползвани за дълги периоди от време. По този начин повече имоти се връщат на пазара, което може да допринесе за по-добър баланс между търсенето и предлагането.

Според Господинов всяка промяна в данъчната политика трябва да бъде внимателно анализирана заради възможните вторични ефекти.

Той предупреди, че собствениците могат да прехвърлят по-високите данъчни разходи върху наемателите чрез увеличаване на наемните цени. Това би затруднило достъпа до жилище за много домакинства и би увеличило разходите за живот в големите градове.

Допълнително поскъпване на наемите може да насърчи хората да се насочат към периферните райони около София, Пловдив, Варна и други големи градове. Подобен процес би наложил сериозни инвестиции в транспортна, образователна и социална инфраструктура, за да могат тези райони да поемат увеличения брой жители.

Николай Господинов подчерта, че решенията в сферата на жилищната политика трябва да се вземат с дългосрочен хоризонт. Според него ефектите от всяка промяна няма да се усетят веднага, а ще влияят върху пазара години наред.

Той призова управляващите да оценяват последиците от своите действия не само в краткосрочен план, но и в перспектива от 5, 10, 15 и дори 20 години. По думите му основната цел трябва да бъде създаването на по-добра среда за живот, по-достъпен жилищен пазар и устойчиво развитие на българските градове и региони.