Хомосексуален кандидат за кмет няма никакви шансове в България

Мнозинството от българските граждани се чувстват непредставени в демократичните институции, смятат че законите в страната не се прилагат еднакво добре за всички и остават изолирани от обществения живот. Въпреки това те вярват, че демокрацията е най-добрата форма на управление на България. Това са основните изводи от ново национално проучване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество - София.

Най-голям дял от анкетираните или 45% са съгласни с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, несъгласните с това твърдение са около една трета или 34%. Въпреки добрия резултат "за" демокрацията, процентът на хората, които споделят това мнение ерозира от 2015 г., когато те са били над 52%. Продължава тенденцията по-оброзованите, работещите и хората с по-високи доходи да имат повече доверие в демокрацията.

Преобладаващата част от анкетираните продължават да бъдат уверени, че техните граждански права са защитени - 75% смятат, че няма вероятност през следващата година да бъдат хвърлени в затвора без съд и присъда, а 67% смятат, че няма вероятност да станат жертва на полицейско насилие.

Представителната демокрация и равенството пред закона обаче остават незавършен проект в очите на мнозинството от българите, коментират авторите на проучването. Данни показват, че големи обществени групи не се чувстват представени в изборните органи на държавната и местната власт. Повечето от тях тях са убедени, че законите не се прилагат еднакво всички.

Изключително интересни са данните, които измерват дискриминацията като фактор за изключване на големи обществени групи от участие в демократичния процес. Оказва се, че цели 70% от респондентите не биха гласували за кмет, който е българин от ромски произход. 65% пък не биха гласували за хомосексуален кмет, а 63% не биха гласували за българин от турски произход. 

На фона на провелия се наскоро гей парад в София и полязирините мнения, които той поражда всяка година, проучването показва, че над половината от анкетираните са били свидетели през последната година на реч на омразата. Оказва се, че има двойно покачване на дела на тези, които са чули реч на омразата срещу хомосексуални - 42% през 2018 година в сравнение с 21% през 2016 година. Ромите пък остават лидер по най-честа дискриминация във формата на реч на омразата - 81% от попитаните признават, че са ставали свидетели на такива моменти.

Цели 60% от анкетираните пък смятат, че в парламента няма нито един депутат, на който биха се доверили и който защитава интересите на хората като тях. Най-слабо представени се чувстват ромите, младите, по-ниско образованите и безработните.