Цената на златото продължава да расте и вече е достигнала и преминала нивото от 5000 долара за тройунция. Данните показват ръст от около 64% от 2025 година насам, което поставя въпроса дали инвестицията в злато е била правилно решение.
Левон Хампарцумян заяви пред БТВ, че всичко зависи от срока на инвестицията. Преглед на движението на цената на златото през последните 100 години показва, че има продължителни периоди на застой или спад. В дългосрочен план тенденцията е възходяща, но в краткосрочен и средносрочен план е възможно инвеститорите да реализират загуби, ако средствата им са необходими бързо.
Хампарцумян подчерта, че златото, както всяка друга инвестиция, носи риск. То може да бъде под формата на физическо злато, златни деривати или инвестиции в добивни компании. По думите му трябва да се има предвид, че възходящият тренд включва и дълги периоди на понижение.
Ръстът в цената на златото през последната година се дължи основно на повишеното глобално ниво на риск, геополитическото напрежение и икономическата несигурност. В такива условия златото се възприема като относително стабилна инвестиция и предпочитан актив от големи инвеститори и банки, но като част от диверсифициран портфейл, а не като единствено вложение.
По отношение на риска Хампарцумян подчерта, че златото е подходящо като елемент от инвестиционен портфейл. При стабилна и предсказуема икономическа среда цената му обикновено остава постоянна или се понижава, което прави диверсификацията ключов принцип.
Коментар беше направен и за инвестициите в недвижими имоти в България. Според експерта пазарът на имоти е рисков, като устойчивостта на цените зависи не само от качеството на жилището, но и от инфраструктурата, квартала, транспортната достъпност и средата за живот. Имотите на добри локации запазват по-висока стойност, докато в райони с недостатъчна инфраструктура перспективата за устойчиви високи цени е под въпрос.
Относно покупките на имоти от българи в Северна Гърция, които предизвикаха дебати в гръцкия парламент, Хампарцумян коментира, че става дума по-скоро за вътрешнополитическо напрежение и че законопослушните инвеститори не би трябвало да се притесняват.
По темата за въвеждането на еврото беше отбелязано, че преходът до момента протича гладко. Финансовите системи на банките са осъществили конверсията за кратко време, а около 67–70% от паричната маса вече е обменена. Отделни логистични затруднения не се разглеждат като сериозни препятствия пред процеса.
Според Хампарцумян ръстът на депозитите се дължи както на по-добрите условия, така и на изваждането на средства, съхранявани извън банковата система, и внасянето им в банките. След 1 февруари еврото окончателно ще замени лева, без да се очакват съществени промени в ежедневието.
Икономически активните хора вече усещат ефектите от членството в еврозоната, докато за икономически неактивните промяната ще бъде по-слабо осезаема и ще се прояви по-скоро като дългосрочен страничен ефект.