Главният архитект: Започваме работа по ГИС на Пловдив

В средата на март трябва да бъде сформиран екип към главния архитект на Пловдив, чиято задача ще бъде да започне да поставя основите на внедряване на Географска информационна система /ГИС/ в Пловдив, каквато градът няма.

Основата на този екип ще е от урбанисти и картографи, но ще има социолози, архитекти, ландшафтни архитекти, IT специалисти. Всички ще преминат предварително обучение и ще се запознаят с работата на "Софпроект“, начина на работа и на управление на софтуера, който се използва там.

В интервю за Plovdiv24.bg главният архитект Димитър Ахрянов разказа какво представлява ГИС и защо е важно Пловдив да има такава система.



- Какво представлява схемата на регулационните планове в цифров вид?



- На тази схема /виж снимката!/ се виждат регулационните планове, с които община Пловдив разполага в цифров вид. Тук се вижда, че Пловдив разполага с около 40-50% дигитализирани модели. Моделът на централна градска част е изцяло цифров, но не е нанесен на тази схема, защото е внесен в общината, но все още не е приета. Работим по него, по специфичните правила и норми за Тютюнев град и за "Капана“, както и общи специфични правила и нормативи за централна градска част, за да може след като се разгледат, да се приеме.

- Защо е необходимо да се направи този цифров план?

- Регулационните планове се правят от недеформируем материал, които са доста стари, амортизирани, хартиени са в общи линии и работата с тях е изключително трудна. Във време, в което всички технологии са толкова напреднали, се върви към пълна дигитализация. Оцифряването на модела на града би довело и до улеснение на всички – на проектанти, граждани... Ако влезете в действащата ГИС-система на София, всеки човек, без значение кой е, с какво се занимава, какво му е образованието, може да види пълна информация за конкретен имот – в каква зона попада, какви са предвижданията на Подробния устройствен план за него, какви са предвижданията на застрояването за него, какво е изпълнено в момента. Това са различни слоеве, които могат да се включват и да се изключват. Например, познатото на всички сателитна снимка от Google, насложена със зоните на Общия устройствен план, зелената система, регулационния план, кадастралната карта, подземните инфраструктури, собствеността, предвижданията. Това е една работеща географска информационна система. Ние нямаме такова нещо.

- Агенция по геодезия, картография и кадастър не разполага ли с такава система?

- Кадастърът разполага само с кадастралната карта, която е едно от всички изброени неща.

- В перспектива, в какъв период виждате изработването на тази Географска информационна система? Година, две?



- Всичко е въпрос на финансиране. Например, в София е започнато да се работи по ГИС от 1989 г. Към момента имат работеща система. При нас също е имало опити за внедряване, но все още нямаме такава работеща система. За мен, при осигурено финансиране, реалният срок за внедряване на такава система е около 2 години. Ако успеем да намерим финансиране.

- Финансирането от общинския бюджет ли ще бъде или по някакви проекти, европейски програми?

- Наскоро имахме работна среща, на която присъстваше и главният архитект на Варна арх. Виктор Бузев, така че започват срещи с главните архитекти на градовете с районно деление София, Варна, Пловдив и Бургас. А след като започнахме разговорите със "Софпроект“ и работните срещи със столична община, започнах да проучвам възможностите кой може да го направи, как може да се направи, кога може да се направи, колко ще ни струва. Доколкото разбрах, миналата година община Бургас са имали оферта за внедряване на ГИС в пълен обхват, с доста слоеве, т.е. доста информация, която е била на стойност около 3 милиона лева. Пловдив е горе-долу със сходна площ, като Бургас, така че предполагам, че и нашата оферта, към който и да се обърнем, би била подобна. Все още нямаме конкретно запитване. Обхватът на една ГИС може да не толкова многопластов. Може първоначално да съдържа най-удобните за хората неща, като наслагване на кадастър, регулация, застроителен план, ОУП и сателитна снимка, което само по себе си носи достатъчно информация. Впоследствие ГИС може да се надгражда. Второто хубаво нещо е, че тази система може да се прави във времето, т.е. сумата може да се разсрочи в годините и така системата да се прави на части и малки етапи.

- Т. е. - да се направи основата и след това да се надгражда.

- Точно така. По-добре да имаме нещо първоначално и работещо, отколкото да се опитваме да направим всичко наведнъж, на един етап и винаги да казваме "няма пари“.

Другото важно нещо, според мен, е, че тази ГИС е хубаво да се поддържа от екип, който работи в общината. Дори да се тръгне на изработване на системата, екипът трябва да е вътрешен, защото поддръжката ще си води допълнително финансиране.

Звеното, което сформираме към нас, подобно на "Софпроект“, ще използва такава основа и една от първите му задачи ще бъде да съберат дигиталните планове на града и да започнат обработка и създаване на, да я наречем – първата ГИС-подложка за Пловдив.

- Има ли кандидати?

- Не са много, около 10-12 човека. Всички са млади, има урбанисти, архитекти. Звеното, което можем да си позволим, е от четири човека. Трима човека за едно място е добро съотношение.

- Питам за кандидатите, защото е известно, че заплащането в администрацията не е високо.



- Има кандидати. Смятам, че идеята, с която сме се захванали, е достатъчно мотивираща. Нещо ново, свежо, модерно, което досега се е загърбвало.

- Професионалните гилдии как гледат на създаването на такова звено, цифровизиране на града и използването на софийския модел, имайки предвид пословичния местен шовинизъм?

- Нямам конкретно официално становище на гилдиите за създаването на звеното, но предполагам, че ще дойде такова след като започне да работи. Казвал съм го и преди, ние не искаме да вземем софийския модел, искаме да направим нещо модерно. А това, че София вече го прави, ние можем само да се поучим от тях. В крайна сметка ние не трябва да изоставаме от модерните технологии, от модерния начин на събиране на данни и обработка. Аз даже си мисля, че сме длъжни да го направим. На презентацията присъстваха представители и на КАБ, и на САБ и останах с впечатление, че за тях това е една приятна нова идея.