Франция и Германия теглят в различни посоки за ОСП

Емануел Макрон и Ангела Меркел не изглежда да споделят едно мнение за бюджета на ОСП за следващия програмен период. Земеделците все пак се надяват двамата лидери да избистрят различията си, пише Agra Europe.

 

В своята реч при откриването на международното агроизложение в Париж миналата седмица френският президент заяви, че европейското селско стопанство е застрашено от вътрешни разделения, като вероятно визира мнението на германския си колега.

 

Макрон е поддръжник на „амбициозния“ бюджет на ОСП след Brexit – нещо, което не изглежда да е приоритет за канцлера. 

 

Германското правителство счита, че твърде много е плащало за подкрепа на земеделието. То подкрепя финансирането на директните плащания от държавите членки, а не изцяло от ЕС, както досега.

 

Представител на френския земеделски съюз FNSEA храни надежда, че двете водещи държави членки ще успеят да постигнат споразумение за следващата ОСП, така както направиха в началото на хилядолетието Жак Ширак и Герхард Шрьодер.

 

 

През 2002 г. двамата ръководители успяха да отключат преговорите за разширяването на ЕС към Източна Европа. Така земеделците от тези страни получиха възможност да се възползват от евросубсидиите.

 

Тогава и двете страни направиха компромис. Германия оттегли искането си за намаляване на общия размер на селскостопанските субсидии. Франция, от своя страна, се съгласи с максимален размер на плащанията на стопанство.

 

Берлин се опасяваше най-вече, че разширяването ще доведе до експлозия на бюджета на ОСП, в който има най-голям принос.

 

Сега притеснението е свързано главно с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Текущата нетна вноска на ключовата държава членка в общия бюджет се оценява на 10,5 млрд. евро годишно. Това означава, че годишните разходи на ОСП, които сега са около 58 млрд. евро, евентуално ще намалят с около 4 млрд. евро.

 

През май мината година Европейската комисия предложи бюджета на ОСП да се съкрати на 365 млрд. евро за периода 2021–2017 г. Нейният аргумент е, че е така ще се компенсират предстоящите загуби от Brexit.

 

При това положение за страните от ЕС след Brexit се очаква Програмата за развитие на селските райони да намалее с 16,5% до 78,8 млрд. евро, а бюджетът по стълб 1 – с 3% до 286,2 млрд. евро.