Фермери унищожават реколта, зеле се заорава вместо да се продава

Сериозна криза разтърсва зеленчукопроизводството в Пазарджишко, след като над 70% от фермерите в региона не успяват да реализират произведеното от тях зеле. Част от стопаните вече са унищожили продукцията си, а други са принудени да разорават нивите, за да подготвят земята за нови култури.

Проблемите започват още през есента, когато българският пазар е залят със зеле от Северна Македония, Албания и Румъния. По-ниските цени на вносната продукция поставят родните производители в невъзможност да конкурират пазара.

Йордан Михайлов, зеленчукопроизводител от село Бяга, е сред засегнатите фермери. Заедно със съдружника си обработват около 100 декара със зеле, но успяват да продадат едва малка част от реколтата – и то на цена около 30 стотинки за килограм, под себестойността.

"Разходите ни надхвърлят 1000 лева на декар. Теглихме кредит дори за гориво за напояване. При тези цени няма как да излезем на плюс“, споделя Михайлов пред изданието Agri.bg.

Очакванията за добив са били между 5 и 6 тона на декар, но реализацията се оказва минимална. Част от продукцията вече се унищожава, а други площи се пренасочват към култури с по-нисък риск като праз, тикви и люцерна.

По думите му основният проблем е нерегламентираният внос. Често продукция от трети страни влиза в България през други държави от ЕС и се продава като вътрешнообщностна доставка, което допълнително сваля цените.

"Миналата есен нашето зеле се продаваше за около 30 стотинки, докато вносното падаше до 25 и дори по-ниско. Това буквално уби пазара“, допълва той.

Ситуацията не засяга само големите производители. Малките стопани с площи от 5 до 10 декара също търпят сериозни загуби, след като са инвестирали в разсади, препарати, напояване и работна ръка.

Перспективите пред сектора остават несигурни. Много фермери обмислят да се откажат, ако подобна година се повтори. Самият Михайлов планира да намали площите със зеле до около 20 декара и да се преориентира към по-устойчиви култури.

Според него е необходим по-строг контрол върху вноса и ясна проследяемост на продукцията – от входа на страната до крайната точка на продажба. Това включва и проверки за използвани препарати, особено при стоки от страни извън Европейския съюз.

Въпреки трудностите, фермерът не възнамерява да се отказва напълно. Той разчита и на други направления в стопанството си, включително около 60 декара маслодайни рози, които засега дават известна стабилност.