Камарата на строителите настоява строителството в страната да се засили, тъй като този сектор е сред най-важните фактори, които задвижват цялата икономика. Това каза на брифинг в Министерски съвет изпълнителният директор на КСБ Валентин Николов, след среща с премиера
Бойко Борисов, предаде репортер на
Plovdiv24.bg.
Николов използва термина "строително цунами", каквото понятие се използва във Великобритания за излизане от кризата. Той посочи, че в Италия в момента се разработва програма за саниране на 1.2 милиона жилища и се разчита, че това ще донесе заетост на 430 000 човека допълнително в страната. "С други думи, строителството не просто да се запази, да се съхрани, а то да бъде двигателят на развитието в следващия етап", отбеляза той.
Според Валентин Николов, България се намира в изключително благоприятна ситуация в това отношение, защото има готови и утвърдени проекти за саниране на 3250 сгради на обща стойност 1,605 млрд. лв. с ДДС.
"Ние сме готови при наличието на средства много бързо да задвижим този механизъм. В същото време, това трябва да стане с нов подход, нов механизъм. Направили сме предложение на регионалното министерство, те много добре ни разбират, да се дават на малки и средни фирми обекти – не повече от 2 обекта на една фирма едновременно, т.е. да може колкото се може повече фирми да участват в този процес" - каза Николов.
Според него, трябва да има по-специфичен подход към цените - да се дефинира не обща цена на кв. м., а по дейности. Николов не пропусна обвиненията за корупционни практики в санирането. По думите му, става въпрос за 1-2% проблемни сгради в една или друга посока от общия брой санирани.
От Строителната камара са убедени, че трябва да се работи в перспектива.
"Да, средства трябва да се дават да се подпомагат бедни хора, в различните страни това става по различен начин, да се подпомагат безработни и т.н. Но това са краткосрочни мерки. Това са буфери, които се правят за месец-два-три. Основното, главното – това е икономиката да заработи.
Освен това, строителството има една особеност. Това е един от малкото сектори, да не кажа единствения, който много бързо може да увеличи своя обем на работа, стига да има обекти. Една фирма, която е с 15-20 човека, с двама-трима инженери и технически състав, много лесно може да стане 50-60 човека, без за това да са необходими кой знае какви капитални вложения. Т.е. строителството може да нараства като гъба в зависимост от наличието на обекти, наличието на средства.
Освен това, в строителството може да работи всеки. Могат да работят и висококвалифицирани, и средноквалифицирани, и нискоквалифицирани. Т.е. то е в състояние да погълне огромно количество хора, които да могат да оцелят чрез труд и работа, а не чрез подаяния" - коментира Валентин Николов.
КСБ е категорична, че трябва да продължи работата по инфраструктурните обекти. "Нашето мнение е, че точно с развитието на строителството, на инфраструктурните обекти това е борба с последствията от коронавируса. Към хората, които казват така, особено президентите, които дават акъл, бих им казал следното: Когато става въпрос за използване на перилни препарати и на дезинфекционни препарати, и когато става въпрос за строителство на магистрали, нека първо да попитат специалистите и тогава да говорят" - посочи шефът.
Според Николов, България е в изключително изгодна ситуация в момента, тъй като се очаква отдръпването на големите европейски производители от други региони на света и връщането им в Европа.
"Ние гледаме на този въпрос чисто прагматично: това е нашият шанс, за България имам предвид, да създадем условия редица европейски производители да дойдат в България. Веднага ще кажете: нямаме работна ръка. То е като яйцето и кокошката. Имаме инфраструктура, имаме условия, имаме работна ръка, тогава хората няма да хукнат да работят по света и по Европа, нашите хора ще си останат тука. Като имат условия, ще останат тук, още повече сега в условията на коронавируса, видяхме как се грижат за тях в някои страни, нека да го видят и те.
С други думи, това е един голям шанс пред българската икономика за развитие напред в перспектива 10-15-20 години, ние не трябва да го изтърваме." - смята Валентин Николов.