"Страната и благосъстоянието на българите са в менгемето на политическа криза, наивни обещания и идващ инфлационен ураган. Политиката на следващото правителство трябва да бъде свързана с борбата срещу инфлацията", заяви в интервю пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов и попита:
"Когато удари пикът на инфлационния ураган, кой ще понесе отговорността, къде ще се изпокрият политиците тогава. ... Този ураган не е моментен, ние ще продължим тази битка и през 2022-ра, 23-та и 24-та година".
По думите му и БНБ, и Министерствата на икономиката и на финансите, и правителството мълчат за инфлацията:
"Тя е резултат от едно силно фрагментирано у нас и уплашено общество, което се чувства излъгано и изоставено от едно слабо политическо лидерство. ... Да сте чули нещо за инфлацията от министрите на финансите и на икономиката? Аз не съм, мълчат!".
Проф. Иванов подчерта, че не вижда политика на служебния кабинет в областта на икономиката и финансите:
"Виждам повече медийно присъствие, отколкото присъствие на работните места. Не споделям, че министрите
Кирил Петков и
Асен Василев са фаворити, не виждам сериозни решения".
Макроикономистът изтъкна закъснението на предаването пред ЕК на Националния план за възстановяване и устойчивост:
"Какво е това гигантско закъснение. Къде е отговорността на служебния премиер, на президента? Защо не зададоха една твърда дата за предаването на този план и да предупредят Брюксел за това. Аз се запознах обективно и подробни с извършените подобрение и не бих казал, че се гордея с този план. Огромни революционни неща няма в него".
"Актуализацията на бюджета закъсня. При такава актуализация преди избори няма как популизмът да бъде изключен. Тя се прави в момент на динамична смяна на макроикономически тенденции, а това не е отчетено в средносрочната макроикономическа рамка, при която е приет бюджет 2021-ва година, а това няма как да не доведе до диспропорции и до нарушаване на други видове разходи в бюджета. На трето място - приетите преимущества са важни за пенсионерите, но това се прави при липсата на дългосрочна система, която да отчита справедливо различните групи пенсии. Реалната цена на тази актуализация вероятно ще се окаже по-скъпа от досегашната, основаваща се на очакванията за някакви идващи 2 млрд. повече приходи". Този анализ направи в предаването "12+3" макроикономистът.
Според него актуализацията на бюджета показва, че липсва цялостна оценка на публичните политики.