Ученик в елитна столична гимназия е отгледан само от баба си Анка и дядо си Владо, след като и двамата му родители напускат този свят. Първа си отива майка му. Убива я ракът. Баща му пък е покосен от инсулт, докато се опитвал да преживее загубата на съпругата си. Единственото, което остава след тях, е синът им – тогава на три годинки и половина. Момченцето често пита баба си дали Господ има телефон, на който да му се обади и да го помоли да пусне майка му.
Семейството се издържа от три пенсии – на бабата, на дядото и на детето – наследствена, след смъртта на майка му, както и от детски надбавки. Правилата казват: дете, което се отглежда от близки и роднини, може да получи и месечни помощи. Но само, ако социалният работник прецени и, ако доходите на семейството не надхвърлят определен минимум. Няколко реда по-надолу – в същия документ, същата помощ се предоставя на приемни родители, без никакви допълнителни условия. Резултатът: макар семейството на баба Анка и дядо Владо да отговарят на критериите, социалните приспадат от месечната сума, която се полага на внука им, размера на пенсията и детските му. Така, вместо максималните за случая близо 300 лева, детето получава под 50 на месец.
"Взимам назаем и връщам, пак взимам и пак връщам… Така протича животът ми", споделя баба Анка пред Нова телевизия. Комисията за защита от дискриминация се произнася в тяхна полза. Но Върховният административен съд не уважава искането за промяна. В битката се включва и омбудсманът Мая Манолова. Отглеждани от близки и роднини у нас в момента са 5321 деца. И макар собственият й внук скоро да завършва училище, заради всички тях, борбата на баба Ани продължава.