Единствената атомна електроцентрала в България има проблем с текущите си плащания

Шести блок на АЕЦ Козлодуй ще бъде спрян отново, за да бъде отстранено дефектно оборудване, съобщиха от дружеството. Това е трето спиране след годишния планов ремонт в края на миналата година. Основната причина за повтарящите се проблеми са затрудненията при доставката на резервни части от Русия, което е наложило използването на алтернативни европейски аналози.

Според информация на БНТ, част от тези аналози са довели до последващи дефекти след монтажа и се е наложила повторна подмяна с компоненти, близки до оригиналните.

Енергийният експерт Антон Иванов коментира, че на всеки четири години се извършва основен ремонт на мембрана в съоръжението, но настоящите проблеми са свързани именно с избора на алтернативни части. По думите му, блокът не е бил пуснат на максимална мощност с цел ограничаване на риска и гарантиране на сигурността на електроенергийната система, особено през зимния период.

В момента шести блок продължава да работи, но с намалена мощност. Въпреки това централата осигурява близо 40% от електроенергията в страната, което подчертава значението ѝ за енергийната стабилност на България.

Паралелно с техническите предизвикателства, финансовите отчети на дружеството до деветмесечието на миналата година показват затруднения с текущите разплащания. Макар компанията да отчита печалба, тя не разполага с достатъчно ликвидни средства за пълно финансиране на дейността си.

Сред основните причини, посочени от ръководството, са завишен размер на дивидента към компанията майка Български енергиен холдинг; забавени плащания от Национална електрическа компания; извършени плащания по договори за доставка на свежо ядрено гориво.

Наложило се е дивидентът към държавата да бъде разсрочен до края на февруари тази година, като средствата са били изискани за подпомагане на държавния бюджет.

Заради недостига на средства още в началото на миналата година централата е взела заем от 50 млн. лева от дъщерното си дружество АЕЦ Козлодуй – Нови мощности при лихва над 3%. На 16 юли е сключен и овърдрафт с частна кредитна институция за допълнителни 50 млн. лева.

Според Антон Иванов политиката по изземване на значителна част от печалбата ограничава възможностите на дружеството да инвестира в по-скъпи и надеждни компоненти. Това поставя управлението в ситуация на работа при финансови ограничения, различни от стандартите, прилагани в други европейски ядрени централи.

От централата не посочват конкретен срок за окончателно решаване на проблема с оборудването. Продължаващата зависимост от специфични доставки и ограничените финансови ресурси очертават предизвикателна среда за управлението на един от ключовите енергийни активи на страната.