Един от най-зловещите предмети в историята на България: Какво представлява "Кървавата гъба" от Перущица?

В българската история има места, които не се посещават просто като туристи, а като поклонници. Едно от тях е Перущица - градчето в Пловдиско, което през 1876 г. доказа, че свободата е по-скъпа от живота. Днес Историческият музей в града съхранява един от най-зловещите, но и свещени експонати в България: "Кървавата гъба“.

Всичко започва на 23 април 1876 г., когато Петър Бонев обявява началото на Априлското въстание в Перущица. Срещу бунтовниците обаче се изправя огромната мощ на редовната турска армия на Рашид паша и хиляди башибозуци.

Когато отбраната пада, над 600 души - предимно майки с деца и старци – търсят последно спасение в каменната църква "Св. Архангел Михаил“. Топовете на врага обаче не познават милост. Покривът е разбит, а чешмата отпред, единственият източник на вода, се превръща в лобно място за всеки дръзнал да утоли жаждата си.

Това, което се случва вътре в храма, остава завинаги в световната история като пример за нечовешка сила на духа. За да не попаднат в ръцете на врага, няколко мъже взимат най-тежкото решение, което един баща може да вземе:

Спас Гинов застрелва петте си деца, бременната си съпруга, сестрите и племенницата си, преди да сложи край на своя живот. Кочо Чистеменски, чието име Вазов увековечи в "Епопея на забравените“, убива жена си, детето си и себе си. Иван Тилев и Гочо Мишев последват този пример на саможертва.

Общо 32-ма души избират смъртта пред робството и поругаването – акт, който историята нарича "Храм на саможертвата“.

След 1 май 1876 г. Перущица е изпепелена. Сред димящите руини стърчат само каменните зидове на църквата. Според местното предание, точно тогава се случва чудото. Върху една от окървавените дървени греди в храма пониква странна, червена на цвят гъба.

"Гъбата кървеше, защото нямаше запазена икона или стенопис, който да проплаче за мъчениците“, разказват и до днес жителите на града.

Този къс от природата, пропит със символика, е съхранен и днес е централен експонат в музея. Той е физическото доказателство за болката и величието на един народ, който не се прекърши.

Днес църквата "Св. Архангел Михаил“ не е обикновено място за литургии. В нея не се пеят псалми, а само се мълчи в молитва. Сградата е съзнателно оставена като "свидетелство страшно“.

Американският журналист Джанюариъс Макгахан, посетил мястото малко след събитията, пише.

"Нещастието е толкова голямо, че не може да се говори за него спокойно... Плачът и риданията на жените все още звучат в ушите ми.“

Ако търсите място, което да ви припомни кои сме и каква е цената на свободата ни, Перущица и нейната "Кървава гъба“ ви очакват. Този символичен предмет е напомняне за решителността на перущенци да изберат смъртта пред пленничеството, превръщайки се в част от националната памет на България