Днес се навършват 176 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски - идеолог и организатор на националноосвободителното движение на българския народ срещу османското иго. Васил Иванов Кунчев - Левски е роден през 1837 година в Карлово. Преди да навърши 20 години, той става послушник в Хилендарския манастир и се обучава за свещеник. През 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас", а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица" гр. Карлово.

През следващите години Левски пътува до Сърбия и Румъния, където се запознава отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Сред тях Апостолът на свободата среща Раковски, Ботев, Каравелов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и др. Няколко години по-късно се връща в България и предприема обиколка из българските земи, за да се запознае с условията и възможностите за революционна дейност. 

Според преданията той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна Вътрешна революционна организация със седалище в Ловеч. 

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция в Къкринското ханче, недалеч от Ловеч. Няколко месеца по-късно е отведен в София, където е осъден и впоследствие обесен.

Според академик Георги Марков, мястото на Васил Левски в историята не е оспорвано от никого, дори от неговите противници в националноосвободителното движение, и още със смъртта си се превръща в национална икона. Още тогава той вижда европейското бъдеще на българския народ, преди още да бъде освободен. Затова Апостолът на свободата е герой не просто от национален, а от европейски мащаб, от ранга на Гарибалди. В една Османска империя Левски дава пример как трябва да се говори за свободата и за това, че тя трябва да бъде споделена от всички. 

Според журналистката Велислава Дърева, Васил Левски е със сигурност най-цялостната личност в българската история. Той е едновременно духовник, революционер и държавник. И точно това негово триединство са неговият стоицизъм, неговият мащаб, неговата саможертва и неговата безсмъртност. Ако извадим една от тези характеристики, вече ще говорим за друг човек, не за Левски.