Баба Тонка към политиците: Всичко направете, децата на България върнете!

"Къде са нашите деца?! Прогонени от роден край. Всичко направете, децата ни върнете! С тези думи се обърна чрез "Труд" към политиците и кандидат-президентите 75-годишната баба Тонка от Варна.
Поводът за среща с нея беше изпратеното й писмо до редакцията, в което тя въодушевено разказа за преживяванията си на есенния събор в Тервел. Искала да разберат в цялата страна за родната Добруджа, в която се случват и хубави неща, а не се говори само за политика, избори и коалиции.
Тя самата твърдо е решила да гласува в предстоящия вот, не защото е задължителен, а смята, че това е нейно право. 
"Защо не чух един да каже, ако мен ме изберете, аз ще направя, така че да върна децата и да им създам работа", кори кандидатите възрастната жена, според която няма по-голяма мъка за хората от тази, че чедата им са пръснати по света и са далеч от тях. 
А и самата тя е изкарала 18 години тежък гурбет в Гърция. Върнала се заради българската песен и българската носия.

Още от входа на панелния блок във варненския квартал "Владиславово", където живее Тонка Жекова, се носи дъхав аромат на прясно опечена добруджанска питка. Приготвя и втора за фурната. Погачите, замесени и с майчини сълзи, са за помена на сина й, починал точно преди 3 години. 

Младият мъж бил дърводелец, имал златни ръце, бил с нея в Гърция, имал добра работа, но предприятието фалирало. Върнал се в страната и цяла година не можал да намери къде да изкара прехраната за себе си и семейството. Отчаял се, затворил се в себе си, спрял да се събира с хора, поболял се и си отишъл завинаги -само на 43 години. 

"На никой на главата да не идва такава мъка", ридае баба Тонка. Въпреки голямата си болка, тя не спира да пее. Една нощ й се присънил синът й и казал: "Майко, ставай, иначе ще се разболееш, не ме чакай, аз няма да се върна, но ти излизай между хората". 

Той ме знаеше, че съм по щурите работи - все трябва да пея, да играя, но сега вече не играя, казва баба Тонка. Като я поканили, отишла на събора в Тервел, където имало две големи сцени за надпяване, 5-6 шатри за българското производство и занаяти- с изложено сирене, прясно мляко, домашно вино и подправки. Тя пяла народни песни- бавни и хороводни, а зрителите наоколо не спрели да й пригласят и да играят.

"На толкова събори съм ходила, златен медал имам от Копривщица, но тук в Тервел, до стария дъб, който помня от дете, сърцето ми се отвори. Затова искам да кажа на цяла България, че Добруджа е богата не само на жито, а е богата и на таланти, продължава да се въодушевява жената.

Тя е родена в Сърнец, откъдето е и народната певица Калинка Вълчева. Двете са израснали заедно. "Запееше ли тя в единия край на селото, аз запявах в другия. 

Двата славея, ако едната замине и другата си тръгне, селото ни ще оглушее, казваха хората за нас", спомня си младините баба Тонка. Тя се е задомила по-късно във варненското село Чернево. 

Работила 40 години в Долината на химията, като началник на складове в девненските заводи. Останала вдовица и на 55 години тръгнала на гурбет в Гърция - в град Халкида, на 50 км от Атина.

"Робувах в чуждите къщи, гледах старци, но всяка неделя обличах българската носия, палех колата и газ за Атина, където ставаха най-хубавите, но и най-тъжни наши празници", разказва жената. 

Още се просълзява, като си спомни за празника на българската общност, който назовали "Немили-недраги" и го правили на Акропола. 9-годишно нашенче изпълнило песента "Заблеяло ми агънце" и разплакало българи и гърци. 

Сънародниците ни начело с нея вдигнали и голям празник за влизането на страната ни в ЕС през 2007 г., правили Ден на казанлъшката роза, Ден на Добруджа, Бабинден и т.н . "Навсякъде, където се представяше българската носия и българската питка, бях там", казва баба Тонка.

Писали за нея много пъти във вестника на българската общност, давали са я по гръцката телевизия в народната носия и с българското знаме, изпълненията й са издадени на няколко диска. Най-тъжно било на Коледа, когато гърците събирали всичките си деца и внуци, а българите, свити в някой ъгъл, плачели за своите. 

Който не е бил емигрант, той не знае как се преживява тази мъка, казва жената. И не престава да се ядосва, че при тези дадености на страната ни гърците са много напред от нас и живеят по-добре. Когато им казвала, че за 40 години трудов стаж има 75 евро пенсия, те я питали това на седмица ли е. 

А тя им отговаряла, че парите й са за цял месец, но се харчат за един ден- като плати тока, телефона и водата, и свършват.

В Гърция и здравеопазването е по-добро. Който работи или взема пенсия, плаща само 25 на сто от цената на лекарствата по Здравна каса, но те имат различни здравни осигуровки, не ги държи един монополист. В болницата и на придружителите се полага храна, казва баба Тонка от опит. 

Гледала сина си в тяхна болница, а когато починал, погребалните агенции там са й взели 1600 евро да докарат тялото му в България, а нашите агенции са й искали 4000 евро.

Когато става въпрос за мигранти и бежанци сега у нас, възрастната жена скача като опарена: а, в коя страна и на кой континент в света няма български емигранти.

Тя си спомня годините преди влизането ни в ЕС, когато нашенци пеш са минавали граничната бразда на юг, но в Гърция никой не ги е изгонил, а са ги прибирали гостоприемно и документи са им вадили. Тогава тя е превеждала на мнозина български бежанци.

За добруджанката баба Тонка от Варна най-важна е човещината, но отгоре я няма, затова селата опустяха, децата избягаха, а майките и бащите им линеят самотни по тях, клати мрачно глава тя.