Андрей Велчев: Хлябът на много места от 2,80 лева стана 2,80 евро

Очакванията на правителството за устойчиво поведение и пазарни мерки от страна на водещите търговски вериги у нас включват сериозно намаление на цените на стоките от първа необходимост - в диапазона между 15 и 30 на сто. Тези амбиции обаче повдигат важни въпроси за реалния ефект върху потребителите. Дали намаленията няма да бъдат компенсирани за сметка на количеството и качеството на храните? Този казус коментира председателят на Сдружение "За достъпна и качествена храна“ д-р Андрей Велчев пред Bulgaria ON AIR.

Според д-р Велчев в обществото вече се наблюдава едно изключително негативно усещане спрямо думи като "акция“ и "намаление“. Вместо временни промоционални кампании, фокусът трябва да се премести върху дългосрочното овладяване на надценките.

"Нека говорим за овладяване на надценките, които новото правителство и новото мнозинство в Народното събрание предприеха още с първите си дни. Те са за овладяване на това как най-накрая институциите да влязат в своята роля, а не да бъдат нещо несвойствено“, заяви той.

Експертът бе категоричен, че е било крайно наложително някой да спре спекулативните скокове на цените и несправедливостите по веригата, започнали още от началото на декември. Той илюстрира инфлационния натиск с думите, че на практика "едно евро вече се равнява на един лев“, допълвайки като пример, че хлябът на много места вече не струва 2,80 лева, а се продава за 2,80 евро.

Един от основните рискове при административен или политически натиск за сваляне на цените е т.нар. "скрита инфлация“ или намаляване на грамажа. Д-р Велчев потвърди, че у нас е честа практика цената на даден продукт да остава непроменена, докато количеството му в опаковката прогресивно намалява.

В предложените нормативни промени не е намерено място за по-строги санкции срещу масовите нарушители, които системно извършват едни и същи нарушения на пазара.

Д-р Велчев обърна внимание и на факта, че родното производство е поставено в неизгодна позиция. Някои висококачествени български продукти стават все по-скъпи и срещат сериозни бариери по пътя към рафтовете на големите търговски вериги. Въпреки това той е уверен, че потребителската култура на българина е висока и потребителите трудно могат да бъдат излъгани.

Сериозни съмнения бяха изказани и по отношение на т.нар. "здравословни“ и био продукти - често се наблюдават измами при етикетирането на стоки, рекламирани като "без добавена мазнина и захар“. Под въпрос се поставя и реалният състав на алтернативните ядкови млека - липсва яснота дали етикетът отговаря на истината и доколко тези продукти са реално полезни за здравето.

Като категоричен успех сдружението отчита извоюваната победа за стандартизацията на меда. Вече е въведено задължително изискване на етикета ясно да се посочва какъв е конкретният произход на българския мед и какво е точното му процентно съдържание.

На въпроса кога реално гражданите ще усетят резултатите от правителствените мерки, д-р Велчев оптимистично отбеляза, че макар процесът да е в ход, някои от търговците на пазара вече са започнали да редуцират цените си.