20-годишен "спаси" кръста във Варна след невероятно куриозно изпълнение

Въпреки пандемичната обстановка, традицията на Богоявление бе спазена и във  Варна.

20-годишният Александър Матев "спаси" Богоявленският кръст, символ на здравето и вярата, предаде репортер на Varna24.bg. Желаещи да се включат тази година бяха над 100 човека.

За пръв път се наложи хвърлянето на кръста да се повтори. Преди началото на ритуала смелчага се обърка и скочи във водата, а свещеникът след него хвърли кръста. Младежът изплува от водите и помоли да бъде повторен ритуалът, тъй като повечето от желаещите не успяха да се включат.

Така, при повторното хвърляне на кръста най-съобразителен се оказа 20-годишният Александър, улови богоявленският кръс за здраве и кадем през годината.

Той скочи в морски води на Първа буна в надпревара с още ....смелчаци. Ритуал по спасяването на светия символ на вярата имаше и на плажа в "Аспарухово". 

Както медията ни съобщи, празникът започна в 9.00 ч. с тържествена литургия в Катедралния храм "Успение Богородично", но ритуалът по благославяне на частите и техните бойни знамена, който по традиция се провежда на площада пред Катедралния храм, бе отменен, както и традиционното шествие.

Водосвет бе отслужени от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в Пункт за базиране - Варна. Строят на представителните блокове от Военноморските сили прие контраадмирал Кирил Михайлов – командир на Военноморските сили. 

Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето "се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с "нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Девойките също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света“ вода. На реката обмиват домашната икона и своите лица.

Според народните поверия за Йордановден, ако времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.