Трудно е. Това никога не може да се забрави, болката не отшумява, но човек трябва да намери някакъв смисъл да продължи да живее и то да се опита да го прави достойно. Това казва 20 години след
трагедията в Лим Петко Петков – баща на Боряна Петкова – едно от децата, които загуби живота си във водите на реката.
"Ние родителите на загиналите деца събрахме сили и основахме тази фондация "Ангели от Лим“ точно с тази цел – да бъдем полезни най-вече на децата. Логото на фондацията е "Да опазим децата“ и ние се стремим да го правим по-най-добрия начин. Не ми дава мира точно това, което споменах, че в България първо трябва нещо да се случи и след това институциите да реагират по някакъв начин, което естествено вече е късно“, допълва Петкова.
Венцислав Евтимов – баща на Антоана Евтимова с прискърбие обяснява, че всеки един от родителите е преживял трагедията по свой начин и продължава да я преживява.
"Събираме се много често, преди се събирахме много често във фондацията и сега се събираме и всички, всеки го изживява сам за себе си, затварят се в себе си и така нататък, но 20 години са ужасно много време, въпреки това, че животът продължава по някакъв начин, нали който е, нали … животът. Всяка година на всяко от 12-те деца всеки по собствен начин "празнува“ рождения ден на децата. Един на 19 юли, друг на 19 юни и така нататък. Просто това са рождени дни, когато казваме детето ми стана на 30, на 32, на 35, на 40 и така. Просто, толкова е жалко, толкова е жалко и толкова е тежко, че това си е нашата мъка“, казва още Венцислав.
Георги Манзаров – баща на Юлиян Манзаров пък допълва, че родителите са се научили да живеят по този труден начин.
"Ние поддържаме някаква връзка, събираме се, говорим. Всеки със собствените характери, със собствените проблеми, но ние, всеки един от нас се е научил как да живее без детето си. Няма такава фондация, създадена в света. Ние не сме единомишленици. Нас господ ни събра и трябваше да се обединим по един или друг начин, за да правим нещо. Всеки един от нас има характер, има виждания, един така, други така, но ние не можем да бъдем разделени, защото децата не са тук. Така или иначе трябва да се научим да работим заедно и трябва да се научим и да живеем заедно по някакъв начин“, споделя още Манзаров.