Университетски преподаватели, които повтарят с години едни и същи лекции пред студентите и са известни в академичните среди като "оперетни", няма да могат да направят кариера като доценти и професори. Строгото изискване е разписано в проекта за правилник за прилагане на закона за развитие на академичния състав, изготвен от просветното министерство.
Мераклиите да получат най-високата образователна степен - професор - трябва да покрият над 20 критерия, според които ще се оценяват научните им постижения. Устремилите се към титлите трябва да извеждат студентите извън аудиторията и да провеждат практически занимания във фирми и организации, гласи едно от правилата за научна кариера.
Друго изискване е преподавателите да споделят опита си в лекциите със свои колеги. Кандидатът за професор да е ръководил поне 5 изследователски проекта и да е постигнал конкретни резултати, които да са послужили в практиката на българските граждани, предвижда правилникът на просветното министерство. Бърза академична кариера ще се постига само ако над 4 творчески изяви са признати на международно ниво.
В правилника е заложена специална бариера срещу изкуственото нарояване на доценти и професори в един университет. По закон научните кадри ще се избират от специално академично жури, което ще се излъчва от национална листа на учените. Конкурс за стартиране на цялата процедура ще се обявява само ако в специалността се наблюдава "преподавателска натовареност". За целта предварително ще се изследва дали студентите в лекциите са непосилно много и дали преподавателите са ангажирани с изследователски проекти извън аудиториите. Конкретните правила за натовареност обаче ще се определят за всеки университет поотделно спрямо правилниците на висшето училище.
Ректорското ръководство ще добие основни правомощия според правилника за прилагане на закона за академичното развитие. Съставът на научното жури ще се утвърждава със заповед на ректора по предложение на факултетите, за където е конкурсът. По закон журито е съставено от седем хабилитирани лица, но председател ще е вътрешен човек от висшето училище.
Източник: Монитор








randelova
на 19.08.2010 г.
Спорно е колко е ефективна една такава мярка. Има основни дисциплини, в които нищо ново не е открито в света от години,че и лекторите да кажат нещо ново на студентите. Лесно е да сменят лекциите си не всяка година, а всеки месец, лекторите в областта на информационните технологии, телекомуникациите, правото и т.н., които се развиват динамично, но какво ново има в анатомията на човека, например или в Менделеевата таблица. Има консервативни дисциплини и новото изискване ще доведе само до формална промяна /в промяна на славореда в лекцията/. Тъпо е! Иначе за придобиване на по-висока степен наистина трябва да има ситно сито, а не като досега - като умре един професор /с извинение/ се поражда нуждата от запълване на дупката, че то без съответните хабилитирани лица не може! Абе, чудим се как да доизродим висшето си образование....
Sanders
на 18.08.2010 г.
Ще искат увеличение на заплатите :) Требе да търсят синоними :)
Зарята
на 18.08.2010 г.
Ей това е много правилно ! Браво !
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им!