През 80-те години колбасарската индустрия в България достига своя апогей. Растящото потребление налагало необходимостта от нови продукти, които да разнообразят вече познатите "Камчия“, "Телешки“, "Хамбургски“, луканка, шунка и кренвирши.

Един от новите продукти, които държавното предприятие "Родопа“ пуснало на пазара, бил "Болярски салам“. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, но станал особено популярен във Велико Търново заради звучното си име.

Саламът бил малотраен — издържал само до четири дни в хладилник, тъй като не съдържал никакви консерванти. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кориандър и канела. Цената му била 3 лв. и 20 стотинки за килограм. Въпреки малката си трайност, много потребители оценявали продукта заради естествения му състав — нещо, което днес е почти немислимо.

Освен "Болярския салам“, месокомбинатите започнали да развиват и нови видове колбаси, наречени "структурни“. Те имали мозаечен разрез и включвали освен първокачествени основни суровини и допълнителни съставки като свински езици, телешко месо на едри парчета, сърца, мариновани гъби и чушки. Трайността на тези продукти също била около 4 дни.

Особен интерес предизвиквал колбасът "Кричим“, известен днес като "Мортадела“. Той се изработвал от 90% основна месна маса и 10% камби или капия, с подправки като бял пипер, кардамон и люти чушки. Малотрайният колбас издържал само две денонощия, но въпреки това се харчел навсякъде в страната на цена 3 лв. за килограм.

Тези продукти са пример за епохата, когато качеството и естественият състав били приоритет, а малотрайните деликатеси се ценяли от хората, които следели внимателно срока на годност.