Набързо агенция "Барометър България " направи две проучвания за Пловдив и ги сложи на масата. За няма и два месеца тя разчовърка общественото мнение и ни сервира данни за корупцията, доверието в политиците, тяхната честност и как пловдивчани виждат града си. Въпросите в двата сондажа бяха различни, но резулатите удивително съвпаднаха. Това може да мине за изключителен професионализъм на агенцията - няма шменти-капели. Но може да се тълкува и като стриктно изпълнен договор с някого - поръчителят на изследването, например.

Първото проучване показа, че 71 процента от пловдивчани искат нов кмет. Ако това е сериозно, Пловдив наистина ще има нов кмет. Ако не се случи, тогава тези 71 процента са отишли за гъби - едно възможно обяснение от агенцията, когато трябва да обяснява евентуалния си провал. Второто проучване вече има по-конкретни резултати - най-одобряваният политик е Славчо Атанасов. Освен това той е и най-честният кмет в новата история на града. За капак - пловдивчани са пропищели от корупцията в общинската администрация. Така са отговорили 706 съграждани, сгащени по телефона. Как точно са определили честността на кметовете, не става ясно, а и не е важно. Ззабравили са, че Славчо беше назначил балдъзата си за икономически директор на Онкодиспансера. Но те и не са и длъжни да знаят това в едно проучване за боклука.

Всички съмнения отпаднаха, когато резултатите от анкетите бяха обявени първо от агнецията, а после и от щаба на господин Атанасов.

Затрупана от прахоляка на деня,
Настъпих съвестта си и тя изписка.
Цял ден я търся
по сенчестите є етажи:
отдолу нагоре, отгоре надолу...
Край мене мина ангорската ми котка
и изтри гласа й

Когато представяше една поетична книга, Божана Апостолова извика: "Милост за Пловдив". Имаше предвид, че сме се втурнали да правим паметници, а градът сме го оставили на кучетата. Беше преди пет години.

Съвестта на човека и нейната малка смърт в "Ще къпя котката"е за нормалните хора. Политиците обикновено замитат следите на гузната си съвест. Ако я настъпят и тя изписка, запушват й устата с парцал. Тя така и се появява на улицата -¬ с парцал в устата. Няма как да каже на кого е.

Някои използват за парцал подобни социологически проучвания. Удивително е, че така им харесва - насочили са срещу челото си социологически пищов. Можете да си ги представите - и Славчо Атанасов, и Дани Каназирева са с пръст на спусъка. Става дума за тях, тъй като са единствените, все още, кандидати за мястото на Иван Тотев. Те много се надяват пищовът да е бутафорен и да не гръмне. Но за какъв дявол им е този пищов, ако не гърми.

По време на избори много важни хора се разкарват с играчки в ръцете си - като бутафорните социологии, и ги представят за истински. В изследването на "Барометър" само 10 процента от пловдивчани смятали, че изборът на града за европейска столица е някакво постижение. Само 10! Да не би Пловдив да се е напълнил с диверсанти и анкетираните са попаднали точно на тях.

Тази бутафорна социология ми напомня една история с Димитър Христолов. Бившият шеф на Ботев се беше снимал в мундир на полковник в заявление да бъде приет за член на Съюза на българските командоси. Заявлението беше напълно автентично, както и лъжата му, че е полковник.

Така е и с някои кандидат-кметовете. Изглеждат напълно автентични, но по мундирите им лъщят лекета.