Когато преди две години и половина станах част от черно-бялата магия, го направих заради привържениците на отбора и заради сантименталната си обвързаност с покойния бивш президент на клуба Георги Илиев. Дойдох на "Лаута" с голямо желание и амбиция. Поех няколко ангажимента:

1. Да подобря състоянието на стадион "Локомотив" в парк "Лаута", така че той да стане приятно място за посещаване и да изпълни изискванията за получаване на лиценз за провеждане на футболни срещи. Дотогава такъв нямаше.

2. Да спася отбора от изпадане през сезон 2009/2010 въпреки отчайващото положение в класирането.

3. Да възстановя позициите на Локомотив като конкурентен на водещите български клубове.

Дали съм успял, се вижда от резултатите и крайните класирания на първенството, както и за Купата на България. Нямам никакво намерение да изтъквам колко пари съм вложил и колко неща съм подобрил.

Причините за категоричното ми решение за оттегляне са две. Невъзможността да поддържам необходимото високо финансово ниво за издръжката на клуба, както и перманентното замесване на името ми, както и това на Локомотив Пловдив, в съмнения за погазване правилата на честната игра. Нещо, което абсолютно не отговаря на действителността и нямам никакво намерение повече да търпя подобни твърдения.

Когато станах президент на клуба, средната посещаемост бе в пъти по-ниска от тази, която регистрираха статистиците по-късно. Няколко пъти по време на моя мандат "Лаута" бе препълнен, а това всъщност бе тръпката, която ми даваше ентусиазъм и която едва ли бих могъл да опиша.

Оставам с добри чувства към цялата локомотивска общност и винаги ще подкрепям отбора като привърженик.

Нямам претенции към акциите, които притежавам. Оставям ги на Атанас Узунов.

Сега на първо време смятам да дам на децата си това, което съм дал на всеки един футболист на Локомотив Пловдив през тези две години и половина. Става въпрос за време, внимание и грижи.