Производител от Пловдивско: Толкова лоши настроения отдавна не е имало

"Толкова минорни настроения отдавна не е имало в сектора – без желание да жънеш, да сееш… Това си говорим с колегите", заявява зърно- и оризопроизводителят от град Съединение Марин Илиев.

Той обработва 12 000 дка земя предимно с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и ориз. Намираме го, след като вече е продал слънчогледа си, по думите му под себестойност и преди жътвата на ориза, за който още не знае пазарната цена този сезон. Неговият разказ потвърждава, че в стопанско отношение годината не е била добра за зърнопроизводителите в Пловдивско.

"По-слаби добиви имаме при всички култури, като в нашия район това се дължи основно на сушата. Средните добиви от пшеницата ми достигаха 400 кг/дка, от слънчогледа – 150 кг/дка, а от царевицата – около 500 кг/дка", обобщава картинката Марин Илиев.

Равносметката от този стопански сезон е такава, че се губи ищахът за следващия. Всеки ще търси начин да намали рисковете – съответно по-мащабните планове и инвестиции. Така например зърнопроизводителят от Съединение споделя, че вади от сеитбооборота си рапицата, защото по думите му няма цена, няма и пазар. 

Стигаме до разговора за пазара и естествения въпрос промени ли се нещо в него (специално в този на слънчогледа) след протестите и споразумението с правителството.

"Да, промени се, падна цената на слънчогледа с 15-20%. Има предложения. В момента се опитват да го купуват на 62 – 63 стотинки. Има хора, които няма как да се справят, имат кредити, плащания към фирми за торове, семена..,искат не искат - продават макар и на загуба", коментира Илиев.

Той също е продал своя слънчоглед на малко по-висока цена, но според него - също ниска. "Тази цена, която сега се предлага е под себестойност, всичко под лев е под себестойност", категоричен е производителят. Евентуално оризът може да внесе някакъв баланс в оборота на стопанството, но и това не се знае.

"Сега прибираме реколтата. Следва количественото и качественото й окачествяване и тогава ще тръгне пазара. За момента не се знае. Като цяло големият пазар на продукцията у нас е Турция, само че там си имат държавна политика за квоти и внасят след изчерпване на собственото им производство. Чак когато те приключат жътвите, види се колко е реколтата им, ще стане ясно каква ще е цената, която ние можем да очакваме", обяснява пред Агри.БГ Илиев.

На опашката на всичкото чакане, земеделците чакат и по-благоприятни метеорологични условия за сеитба на есенниците. В момента е много сухо и не могат да се правят почвообработки", казва на финал Марин Илиев.