От един месец археолозите на Националния исторически музей Мартин Христов и Иван Христов под ръководството на проф. д-р Васил Николов извършват разкопки на селище и некропол от раннобронзовата епоха (3 200- 1900 години преди Христа) в едно от подбалканските полета. Точното място няма да бъде съобщено до края на разкопките. В едно пространство от около 50 кв.метра бе открито голямо струпване на златни украшения, които включват: големи кръгли апликации за дрехи; кръгли пръстенчета, но използвани не като пръстени, а нанизани на гердани, в Троя има намерени три подобни нанизи; теслички с неясно предназначение; кръгли корубести апликации за дреха; златни биконични мъниста; златни цилиндърчета с различни размери; златни висулки с форма на спирала; квадратна халка с инкрустирани бисери. Досега са открити около 400 украшения. Всеки ден археолозите откриват още по 10-15. Датировката на тези предмети е края на IV-началото на III хилядолетие преди Христа, т.е. те са по-стари от тракийските златни съкровища с 3 000 години. По всичко личи, че археолозите на НИМ са се натъкнали на производствен център на бижута, базиран на златото в полиметалните руди, които и сега се използват в Челопеч, Пирдоп, Панагюрище и т.н. Досега от тази ранна епоха от историята на земите ни са известни само единични находки на подобни златни предмети. В района на Марица Изток са открити 7 спирали и други 6 в Деветашката пещера край Ловеч. В някои от предметите са инкрустирани бисери с диаметър само 1,5 мм, което по мнение на съвременни бижутери може да стане, само ако се използва силна лупа. Огромният брой златни предмети и фината изработка са свидетелствали за неподозирано високо ниво на технологиите на цивилизацията в нашите земи в бронзовата епоха и в това се състои (а не в грамовете злато) високата научна стойност на разкопките. Информацията е на агенция БГНЕС.