В Пловдив отказват помощи за украински деца

Административният съд в Пловдив отмени заповеди на социалните служби в града, с които се отказват помощи за деца на украинска гражданка с предоставена временна закрила в България, предава Plovdiv24.bg.

През септември многодетната майка е подала молби за месечна помощ за петте си деца и за еднократна помощ едно от децата, което е записано в българско училище. И двете заявления са получили отказ. 

В единия случай мотивът на началник отдел "Социална закрила" при ДСП - Пловдив е: "На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – право на семейни помощи за деца имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Няма сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република Украйна и Република България.“

В чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право, отбелязва съдът.

Отказът е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз. Касае се за Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, § 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе ЗУБ (според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.

При това положение, постановяването на отказ за изплащане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключена спогодба за социална сигурност и социално подпомагане между Република България и Република Украйна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона, се казва в становище на съда.

Същите аргументи се изтъкват и относно отказа да бъде отпусната еднократна помощ на дете от първи до четвърти клас.

Административният съд връща и двете преписки на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив за ново произнасяне по заявленията, при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. 

Решенията са окончателни и не подлежат на обжалване и/или протест.