Трябва ли Пловдив да има "тунел на срама"?
"Тунелът на срама" или пътят между луксозния живот в "Капана" и суровата реалност на бул. “Шести септември". Този тунел в самия център на Пловдив би трябвало да бъде жива връзка, а не да е по-скоро черна дупка от апокалиптичен филм.
Миризмата на урина е пропита в стените, а гражданите често се чудят как да прескочат боклуците и фекалиите по земята.
Освен тези "малки препятствия" през деня, то вечер пловдивчани се срещат с най-голямото - тъмнината.
Пълната липса на осветление превръща преминаването оттам в изпитание за сетивата и психиката. Лампите са разбити, плочките по колоните са олющени, а надрасканите стени допълват цялостната картина на разпад.
Мястото изглежда като изоставено от градската администрация, нищо, че е в суперцентъра. Реалността е друга през тунела на ден преминават десетки пешеходци, шофьори, деца и млади хора.
Жителите на близките блокове живеят с тази абсурдна гледка години наред и са песимисти, че нещо може да се оправи.
Всеки от тях поне веднъж е намирал чанти, изхвърлени след кражби, спринцовки на наркомани или пък следи от повръщане.
Повечето от тях не отиват да хвърлят боклука си вечер, защото не знаят кой ще ги издебне в тъмното.
Пловдивчаните споделят, че от известно време насам институциите са станали изключително активни и дебнат всеки автомобил, спрял в неизползваемото платно, за да му напишат фиш.
Гражданите споделят, че с топлото време зоната ще стане по-оживена.
"Близкият паркинг ще се използва все повече заради новите рестрикции и цени в централната градска част. Това място ще стане важен пешеходен преход. Не може ли поне някакви средства да се вложат в място, което хората наистина използват всеки ден? Този тунел не е просто зле поддържано място. Той е диагноза. На приоритети, на безхаберие, на град, който се стреми да изглежда добре отвън, но се руши отвътре. Хората ще продължат да минават. Понякога ще тичат. Понякога ще се пазят. Понякога просто ще се примирят, а тунелът ще стои", казват хората пред репортер на Plovdiv24.bg.