Синът на Валентин Терзиев съди авиобаза Граф Игнатиево за 70 000 лева

Синът на загиналия пилот от авиобаза Граф Игнатиево майор Валентин Терзиев претендира да му бъде изплатена сумата от 70 000 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, който баща му е положил, научи Plovdiv24.bg. С общо 2 967 часа майор Терзиев приживе е превишил служебното работно време, което не е било компенсирано с почивка до датата на прекратяване на договора му за военна служба 9.06.2021 г. и което се претендира като брутно трудово възнаграждение, ведно с допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време съгласно чл. 214,ал.1,т.3 от ЗОВСРБ към датата на прекратяване на договора за военна служба. Сумата е ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

Ищецът твърди, че неговият баща като военнослужещ е бил задължен да дава дежурства при условия и по реда, определени в уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната на основание чл. 195 от ЗОВСРБ. Твърди, че служебното време над нормалната му продължителност е следвало да се компенсира с намалено работно време при условия и по реда, определени с наредба на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 194,ал.5 от ЗОВСРБ.

Твърди още, че компенсирането на удължаваното работно време в резултат на работата при нормална продължителност на служебното време и дежурства, което също е служебно време по аргумент от чл. 195,ал.3 от ЗОВСРБ, не е извършвано адекватно през време на службата на неговия баща, в резултат на което към 1.06.2021 г. (месеца, предхождащ освобождаването му от военна служба) той е имал 2 967 часа общо превишаване на служебното време, което не е било компенсирано с почивка.

Твърди, че при този режим на работа отчитането на служебното време на военнослужещите се е извършвало сумарно по аргумент от чл. 34 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г., издадена от министъра на отбраната. Твърди, че когато разликата не е компенсирана с намалено работно време, респективно, с почивки до деня на прекратяване на правоотношението, възникнало по договора за военна служба, и която разлика всъщност не представлява извънреден труд, защото е в рамките на общата продължителност на служебното време по чл. 194,ал.2 от ЗОВСРБ, то следва по аналогия от чл. 136а,ал.5 от КТ във вр. с чл. 46,ал.2 от ЗНА да се заплаща като извънреден труд едва след прекратяване на договора за военна служба (в която насока посочва практика на ВКС).

Молбата е подадена до Пловдивския окръжен съд на 28 юли 2021 година. Със свое определение от 23 септември т. г. Окръжният съд постановява, че се касае не за един, а за множество искове, тъй като периодът на неплатения извънреден труд е дълъг и препраща делото по подсъдност на Асеновградския районен съд.

Александър Терзиев обжалва и Апелативният съд в Пловдив се произнася, че искът не е за помесечно дължими суми, а за общо обезщетение, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение на загиналия пилот.

Случаят е препратен към Пловдивския окръжен съд, защото определението на Апелативния е окончателно.