Повече от 50 заинтересовани събра първата дискусия по проекта за каскада "Въча", втора среща ще има след приключване на предпроектните проучвания, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Към момента, обаче, в КЗК се обжалва точно изборът на изпълнител за тези проучвания. Изчаква се решението на Комисията, което да отпуши процедурата. Следващият етап на процеса ще е самото проектиране, след което идва изграждането на обекта, обобщи областният управител, инициатор на днешния форум. "Времето върви, но този проект ще се случи. С нас или без нас, него ще го има. Няма регионален съвет, на който да не се поставя въпроса", коментира Здравко Димитров.
Водоснабдяването на Пловдив и съседните му общини от каскадата "Доспат - Въча" е намерение, за което се говори от десетилетия. Темата стартира през 60-те години на 20 век и оттогава не е преставала да вълнува обществеността. През 2013 година Асоциация по ВиК - Пловдив приема Генерален регионален план за водоснабдяване и канализация, в който проектът "Водоснабдяване на град Пловдив и околните общини от каскада Доспат-Въча" е включен в средносрочната инвестиционна програма с програмен хоризонт за реализация и въвеждане в експлоатация 2020 - 2027 година. "Проектът е от изключително значение, не трябва да чакаме момента, когато липсата на питейна вода ще се яви спирачка за развитието на нашата територия", аргументираха и днес важността му експертите на Областна администрация. По техни оценки Пловдив и околността са най-силно урбанизираният район в страната, отличаващ се с бързото навлизане на нови инвестиции и изключителното развитие на индустриалните зони.
Не без значение за проблема с водата е и разрастване на града към Родопската яка, както и плътността на застрояването на самите села от яката. Особено осезаем е този проблем в село Марково, чието разширение в източна посока не може да се осъществи поради недостига на вода, която реално идва от квартал "Коматево" на града под тепетата.
Самият Пловдив също ще намери решения на редица проблеми като, например, ниското налягане по високите етажи на блоковете и липсата на водни резерви.
"Обектът е икономически изгоден. Няма да повиши цената, а качеството на услугата. И не на последно място - и последните етажи на пловдивските блокове ще имат вода обилно, а не като сега често 6-7 етаж не могат да бъдат захранени. След като властите направиха така, че градът ни е най-развит в икономическо, спортно, културно и всякакво отношение, на дневен ред стои и водата на Пловдив", изтъкна депутатът Спас Гърневски, който, докато бе кмет на града под тепетата дори опита да осигури банков заем за обекта.
"Събрали сме се на първа кръгла маса, идеята е да получим информация и да подкрепим политически проекта, който касае не само Пловдив, но и цялата околност", заяви и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Тя препоръча на този етап да не се говори за финансиране, за да се изчака предпроектното проучване, но подчерта, че в момента има много възможности за финансиране на стратегическия обект. Все пак стана ясно, че по изчисления на Областна администрация проектът възлиза на около 150 000 000 лева.
"Ще апелирам да не се поставя под съмнение качеството на пловдивската вода", обърна се към присъстващите директорът на ВиК Пловдив Спартак Николов. Качеството й е безспорно, а дружеството е включено и в националната, и в европейската мониторингова система за проследяване качеството, увери той.
Шефът на РЗИ също бе категорична, че Пловдив пие добра вода и у гражданите не трябва да се създава нагласа за обвързване изграждането на каскадата с качеството на услугата. "Става дума за действия, започнали преди десетки години, които трябва да приключат", коментира д-р Танчева - Манчева. Дискусията днес уважиха още народни представители от парламентарно представените политически сили от Пловдив и областта, кметове и експерти от общините Пловдив, Кричим, Перущица, Стамболийски, Родопи, Марица, Куклен, експерти на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Басейнова дирекция, РИОСВ, ВиК и още - представители на Тракия икономическа зона, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на Камарата на инженерите, КНСБ, сдружение "Бизнесът за Пловдив", неправителствени организации и граждани.